Маршрути

Най-зловещият надгробен паметник е във Франция

Във Франция съществува традиция в изработването на надгробни плочи и паметници, затова посещението на гробища там е включено в туристическите атракции.

Скулптура на скелет е особено въздействаща със страховития си вид. Този скелет е създаден в памет на Рене дьо Шалон, принцът на Оранж, убит на 25 години.

Трагедията в семейството му е била огромна - умира единственият наследник на двата най-силни рода в Холандия и Франция. Затова и те решават да го погребат по по-особен начин, прибягвайки до технологиите на древните египтяни.

Тялото на принца било изпратено в град Бред, където били погребани бащата и дъщерята на Рене дьо Шалон. Сърцето му и другите органи останали в Бар-ле-Дюке.

Вдовицата на Рене дьо Шалон - Анна Лотарингска поръчала паметник за мястото, където било поставено сърцето на принца.

Монументът към гробницата е дело на Лигие Ришие през 1547 г. и първоначално скелетът държи истинския орган на принца в червена кутийка във формата на сърце. Реликвата е открадната по времето на Френската революция.

След това на мястото на истинското сърце е сложено гипсово.

Самият скулптор е ученик на великия Микеланджело и е познавал прекрасно човешката анатомия.
Смисълът на монумента не е разгадан и до ден днешен. По онова време подобни изображения на скелети са били много популярни. Има версия, че приживе самият принц дал наставления какъв да бъде паметникът му след смъртта.

Не е разгадан и жестът, който прави скелетът. Някои историци смятат, че по този начин скулпторът е искал да покаже тържеството на духа над смъртта.


Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus