На 5 декември почитаме света Сава – сестра на св. Варвара и св. Никола, покровителка на чумата.

Източноправославната църква почита на този ден светеца свети Сава, но в България представите са за жена светица.

Варвара и Сава са двете сестри на свети Никола. Според поверията Сава е по-добрата и винаги върви на крачка след Варвара, молейки я да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на своя брат и затова се казва: „Варвара вари, Сава пече, а Никола яде“.

А православната църква почита паметта на преподобни Сава Освещени. Историята на светеца тръгва от аристократичен род от Кападокия (Мала Азия). На 18 години Сава става монах и по-късно отшелник в пустинните местности край река Йордан.

С наследството след смъртта на родителите си, той построява странноприемници, болници и един манастир до град Йерусалим. Манастирът „Свети Сава“ съществува и до днес, а през цялото средновековие е средище на активна книжовна дейност и задължителна спирка за всички източноправославни поклонници.

Имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка.

В някои райони се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава. В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

В този ден яловите булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне коремът.“ и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до година рожба ще добие.