От кога месим козунак? От два века, твърдят етнографи. Доста по-късно от появата на великденската трапеза на яйцата.

В началото за Великден се месел солен кравай с вградени в средата 4 червени и едно бяло яйце. Този хляб и досега е оцелял и се смята за обредният за големия празник.

В Сверозапада жените месят по три такива хляба – за кумовете, сватовете и за трапезата. Кой знае защо, но този обреден хляб се смятал за селски. В градовете открили нов хляб, омесен с яйца и захар. Затова се смята, че козунакът е градско изобретение, пише kmeta.bg.

Големият етнограф Димчитър Маринов в своята „Народна вяра” описва 140 вида обредни хлябове, но козунакът не е сред тях. Няма го и в първите тълковни речници на българския език. Най-ранната известна рецепта за козунак е от 1820 година. Открита е в тефтерите на софийския търговец Димитър хаджи Коцев.

За родина на козунака се смята Полша. През 17-ти век полският крал Станислав Лешчински наредил на придворните готвачи да месят хляба с яйца и захар. По време на изгнанието му във Франция този хляб се разпространил и из западна Европа. Бил възприеман като сладкиш и не бил свързан с Великден.

У нас козунакът е пренесен от Румъния. Само тази страна го нарича със същото име. Етимологията му идва от гръцката дума "козона", което означава кукла. Сърбите го наричат сладки млечни хлеб, руснаците – сдобная булочка, поляците – бабка велъканоцна, а чехите – великоночни мазанец.

Кога обаче козунакът е станал част от великденската трапеза, етнографите не дават отговор. Из цяла Европа той може да се срещне през цялата година, а не само на Великден. Така е и у нас, но за светлия празник е задължителен.