Легендата се ражда в Европа през IV век, когато живял добрият епископ Николас от Мира, който сеел доброта, обич и щедрост по земята. За него се говорело, че нощем яхвал белия си кон и тайно правел подаръци на хората.

Дрехите, които носел били епископско червени и носел жезъл.

Неговите човеколюбиви жестове станали познати на хора в цяла Европа и децата го познавали като човек, който раздава само хубави неща.

Когато умрял на 6 декември, той бил погребан в Италия и в негова чест била издигната църква.

Скоро този ден се превърнал в празник на даряването и щедростта.

В крайна сметка образът на Свети Николас се превръща в митологична фигура, която символизира доброто, властващо над злото.

В исторически извори от средата на XVI век има сведения, че в Германия и в Холандия хората вярвали, че свети Никола носел подаръци на прилежните, смирени и послушни деца - "ябълки, орехи и бадемови ядки", както и дрешки и полезни предмети за бита

В една от легендите за него се казва, че името му Santa Claus идва от децата, които говорейки набързо не успяват да изговорят добре Saint Nikolas.

В днешни дни митът за него представлява сбор от истории - някои реални, а други - измислени. Върху легендата за Дядо Коледа са оставили отпечатък всички култури, които имат досег с нея.