„От началото на годината около 13 000 души останаха без личен асистент. Това са хора със степен на увреждане под 90%, т.е. между 50 и 70%. Една част от тях са и хора, които нямат ТЕЛК-ови решения. Това са възрастни или самотни хора, над 65г., които са с трудности в самообслужването. Причината за това са ограниченията, които са заложени в закона за личната помощ”.

Това заяви министърът на труда и социалната политика Деница Сачева пред NOVA.

От 1 март влиза в сила националната програма за грижи в домашна среда

„Направили сме всичко възможно, така че да направим национална програма и нуждите на тези хора да бъдат удовлетворени. За съжаление, тази програма може да бъде факт едва от 1-ви март”, каза още тя.

„Когато се прави едно законодателство, то трябва да предвиди всичко, включително и преходните периоди. Няма как да се постига нещо, което от една страна се знае, че не е финансово осигурено, а от друга се знае, че има такъв буферен период, в който ще има хора, които ще останат без тази помощ”, посочи Деница Сачева.

Министър Сачева коментира и проблема с болничните.

"Трябваше да бъде направен анализ от НЗОК и от НОИ. Този анализ е вече факт и беше представен на социалните партньори. Беше приет на последното заседание на Министерски съвет. В този анализ министерски съвет заедно с Касата и с НОИ е предложил съответно мерки, които да бъдат обсъждани в комисиите. Мерките са свързани преди всичко с повече контрол, с ограничаване на възможностите за злоупотреби и информационна свързаност между системите."

Министърът изтъкна, че едно от предложенията е работодателят да има възможност да сключва договори с доверен лекар или лечебно заведение, което да служи като верификатор дали съответно болничният е необходим или пък има вариант за злоупотреба.

В Закона за здравето има създадено комисии, които заедно с представители на НОИ, на регионалните здравни инспекции и на Здравната каса проверяват телковите решения. Същите тези комисии могат да участват и в проверките на сигнали за документи с невярно съдържание, свързани с болничните, посочи министърът.

Сигнали основно може да подава работодателят, който има интерес служителите му да бъдат на работното място, а не в болнични, ако нямат нужда от това, уточни Сачева. Според нея обаче трябва да се изчисти и механизмът, по отношение на това кой може да подава сигналите, когато става въпрос за работодатели, които биха могли да използват неправомерно болнични.

Тя добави, че БЛС също участва в преговорите, тъй като лекарите са волно или неволно страна в издаването на такива документи.

"Трябва да се направи точна преценка къде точно е баланса", заяви Сачева.

Ако НОИ плаща изцяло първите 3 дни от болничния това би струвало на държавата допълнително 200 милиона лева и трябва да се вземе решение дали е ефективно да се върне плащането в НОИ.

Според Сачева, НОИ не би могъл да изпълни всички конролни функции, а работодателите имат най-пряк поглед върху служителите си и върху това дали те ползват правомерно или не болнични, като контролът върху работодателите може да бъде осъществен единствено от държавата.