Здравен портал

В сянката на COVID-19 – дебне ли ни нова заплаха?

На фона на разрастващата се глобална криза с разпространението на COVID-19 и непрекъснато увеличаващия се брой на заразените и починалите, учени предупреждават за една друга заплаха, която може да се окаже много по-опасна. Става въпрос за антибиотичната резистентност, която някои бактерии развиват. Според експерти, необходимостта да се обърне по-голямо внимание на тази тема става все по-неотложна.

Биологична бомба със закъснител


„Алармирам за тази опасност от 30 години“, отбелязва доктор Джо-Ан Дилън от университета в Саскачуан, Канада. Тя е един от най-уважаваните микробиолози в световен мащаб и наскоро представи доклад, посветен на антибиотичната резистентност на бактериите. „През последните няколко десетилетия тази тенденция постепенно набира сила. Това е глобален проблем“, отбелязва Дилън.

Основните дейности на изследователските центрове по света са фокусирани върху разработването на ваксини (в момента основен акцент е създаването на ваксина за COVID-19) и бързото диагностициране на потенциални глобални заплахи. Малък брой учени, обаче, се занимават с нещо друго – изучаването на т. нар. „супербактерии“. Те са микроорганизми, които са се адаптирали към антибиотиците и вече не се повлияват от тях.

Произходът на „супербактериите“


Повечето изследователи на инфекциозните болести са единодушни, че основната причина за антибиотичната резистентност на някои бактерии е човешката дейност. В наши дни лекарите често изписват твърде силни медикаменти, включително антибиотици, за леки инфекции, с които човешкото тяло може да се справи и само. В селското стопанство пък се използват огромни количества антибиотични препарати при отглеждането на растения и животни.

Всичко това има своите негативни последици. Постоянното третиране с подобни медикаменти прави някои микроорганизми устойчиви на тях. Те не просто оцеляват, но и еволюират. Въпросните микроорганизми постепенно се адаптират към антибиотиците и развиват защитни механизми срещу всички познати лекарства, превръщайки се в „супербактерии“. По тази причина много експерти отбелязват, че светът се нуждае от нов тип медикаменти – т. нар. „суперантибиотици“. За последен път ново поколение антибиотици са открити през 80-те години на миналия век и оттогава във фармацията на практика се използват едни и същи активни вещества.

Катастрофални последици


В доклада, подготвен от Дилън и нейните колеги, основен акцент са последиците от евентуално разпространение на подобна „супербактерия“ в Канада. Статистиката сочи, че през 2018 г. около 14 000 души са починали в страната в резултат на устойчиви инфекции. Създадените математически модели разкриват, че до 2050 г. броят на жертвите ще надхвърли 250 000, а в глобален мащаб последствията могат да бъдат катастрофални.

В момента повечето фармацевтични компании не инвестират никакви средства в разработването на нови антибиотици, тъй като това е дълъг и много скъп процес. „Учените днес са подложени на голям натиск да откриват нови и алтернативни терапевтични методи“, отбеляза Дилън. Затова все по-голямо внимание се обръща на две мощни оръжия в борбата със „супербактериите“. Едното е изграждането на международни мрежи, които да следят внимателно какво се случва и да оценяват потенциалните рискове. Другото оръжие е разработването на процедури за ранно откриване на бактерии с антибиотична резистентност, чрез които да бъде предотвратено избухването на епидемии.

Какво можем да направим ние?


Борбата със „супербактериите“ не трябва да се води единствено от учените. Всеки от нас може да вземе участие в нея. Най-важното условие е да не се вземат антибиотици без основателна причина. Личната хигиена също е от огромно значение. „Също както си мием ръцете, за да не хванем някоя вирусна инфекция, така трябва да правим същото и когато пипаме сурови храни или сме имали контакт с болни хора или животни. Особено голяма е опасността за хора, живеещи в пренаселени жилища или които нямат достъп до чиста вода“, отбелязва Дилън.

Разпространението на резистентни към антибиотиците бактерии несъмнено е глобален проблем. „Много хора пътуват до страни, в които вече има „супербактерии“ и след това се завръщат в своята родина. По този начин един проблем за Югоизточна Азия, например, може да се превърне в проблем и за Северна Америка“, подчертава Дилън. Очевидното доказателство за това колко бързо може да се разпространи една зараза е настоящата пандемия от COVID-19. А изводът е пределно ясен – подобни кризи могат да бъдат разрешени само чрез глобални и единни действия.

viapontika.com

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus