Маршрути

В манастир край Горни Богров растящ камък върши чудеса

Славата на манастира „Св. Георги Победоносец“ в село Горни Богоров не е случайна. Единствено тук в цял свят има в олтара растящ камък, който върши чудеса – лекува, носи здраве, любов, зачатие.

Манастирът е построен през XIX век и в момента е действащ мъжки манастир, а вярата в чудото кара хиляди да търсят тук помощ, защото тук легендите наистина оживяват.

Преданието гласи, че камъкът бил влачен като рицарски трофей от Йерусалим от кръстоносци, завръщащи се от поход в Светите земи преди 8 века. Двуметровата скала е с утаечен ронлив състав, какъвто не се среща по нашите земи. Има още един подобен камък – съвсем наблизо в село Яна, там където е светото място на св. Николай и който според преданията е донесен също по време на Кръстоносния поход.

Според възрастните жени в селото за последните 5-десетилетия камъкът е пораснал с половин метър. Някога по техни спомени и на предишния отец Георги, стопанисващ манастира, стигал до прозореца на църквата „Свети Георги“, а сега стърчи над олтара. Храмовата книга е изпълнена със саморъчно написани свидетелства на излекувалите се, на сдобилите се с рожба семейства, на сключилите брак след молба, отправена оттук към всевишния.

Легендата за връзката на камъка с Божи гроб почива на реални факти. Върху рицарския трофей са изсечени йерусалимски кръстове, а във всеки ъгъл на големия кръст има издълбани в камъка по-малки кръстове, в чест и слава на четиримата евангелисти – св. Йоан, св. Матей, св. Лука и св. Марк. Тук непрестанно идват миряни да търсят Бог, за да въздаде своята милост. Идват страдащи да им четат молитва за здраве, да направят курбан преди тежка операция. И чудото става.

В църквата „Св. Георги Победоносец“ е традиция вярващите да оставят дреха на болен човек да престои или да преспи върху камъка за здраве. Божествената сила на това място се проявява във всички краища на света, където има православни люде – от Гърция до Америка. Хора, които нямат нищо общо с България, камо ли с Горни Богоров, получават видения за манастира и желаят да намерят изцеление тук.

Наистина расте…


„Вярата изцерява. Бог дава благодат на това място. Затова расте камъкът“, обяснява Негово преосвещенство свещеник Антим, който от 17 години отговаря за храмовете в Горни Богоров и Яна. Когато мери камъка през 2010 година – той е висок 210 см. Пораснал е с 6 сантиметра от времето, когато е поел енорията в 2002 г. – тогава бил висок 204 см. „Когато поех енорията,първото нещо, което местните хора ми казаха, бе чудото с камъка в олтара. Не го меря постоянно. Не съм тук, за да изпитвам Бога. "

Каменната реликва се намира в олтара на манастирската църква и до него може да се докосва единствено свещеник или кръстен мъж. Дошлите виждат горната част на чудотворния камък през иконостаса.

Горчивата вода лекува

Освен тайнствения камък Горнобогоровският манастир се слави и с лековитата си вода. На вкус е горчива като аналгин, за разлика от останалата в региона и от бликащата на метри от нея. Тя не прилича по състав на останалата вода в манастира и в околността. Откриват я след съновидение на послушницата Сийка в 2004 г. Тя разказва съня си на отец Антим, а той вика геолог, който потвърждава, че на посоченото място наистина има вода. Според специалистите по химически състав тя наподобява водата от библейското Мъртво море.

През 2005 г. с помощта на местни хора отец Антим прави чешмата, за да могат всички желаещи да имат достъп до лечебната странна вода, която извира на метри от растящия камък. Сега аязмото е каптирано и красивата чешма с електропомпа е пазена от два каменни лъва.

Свещеник Антим обяснява, че ако остави от тази вода в кофа, на сутринта по стените й има отложени соли. „Бог иска с тези чудеса хората да повярват в него“.

„Хората идват тук за всякакви болести. Младеж от Ботунец не влезе за операция, защото хернията му се оправи. Правих курбан на бездетно семейство. Цели 17 години нямали деца, а след молитвата в манастира вече са щастливи родители. Дойде и една адвокатка да й чета молитва за брак. Гледам я хубава, умна, но й трябваше Божията помощ, за да се омъжи. Болно ми е обаче, че всеки идва за болката си, запали свещ и си отива. А никой не идва да поработи и да направи нещо за Божия дом“, споделя свещеник Антим.

Неговата благодатна ръка обаче се усеща навсякъде – той сам постоянно гради и майстори, за да може манастирът да отговори на желанията на богомолците за венчавка и кръщене, за да се възроди светата обител и да приема повече богомолци.

Най-любопитното е, че храмовият празник не е на Гергьовден, а е на Спасовден /винаги в четвъртък на 40-ия ден от Великден/. Тогава в манастира се прави курбан. Причината за това разминаване е, е старият храм в древността е носел името „Свети Спасител“ и на Спасовден е бил съборът. В негова чест на Спасовден през 2011 г. бе открит новият храм в манастира „Св. Архитектон Стефан“, където се извършват кръщенетата.

Още от античността това място е свято – днес то е на няколко метра от път Е871, на 10 км от столицата, а в миналото тук е имало римско светилище, а навярно преди това и тракийско капище. По-късно на същото място е съществувал и български манастир, нееднократно опожаряван по време на османското владичество и възстановен в днешния си вид през 1898 г.



Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus