Според авторитетна статия, публикувана в списание Review of General Psychology, 50 процента от щастието на хората се определя от техните гени, 10 процента зависи от обстоятелствата, а 40 процента зависят от „преднамерената дейност“ (главно дали сте позитивни или не).

Формулата за щастие беше широко критикувана, защото се основаваше на предположения за генетиката, които бяха дискредитирани. В продължение на десетилетия изследователи в поведенческата генетика провеждат изследвания с близнаци и установяват, че 40 до 50 процента от разликата в тяхното щастие се дължи на генетиката, поради което този процент се появява във формулата за щастие.

Поведенческите генетици използват статистически метод за оценка на генетични и екологични компоненти въз основа на семейните взаимоотношения на индивидите, оттук и използването на близнаци в своите изследвания.

Но тези цифри предполагат, че еднояйчните и разнояйчните близнаци изпитват едни и същи условия на околната среда, когато растат заедно - предположение, което наистина не поддържа на критика.

В отговор на критиките към статията от 2005 г., същите автори написаха статия през 2019 г., която представи по-фин подход към влиянието на гените върху щастието, признавайки взаимодействието между нашата генетика и нашата среда.

Гените влияят върху поведението, което помага на хората да избират средата си. Например екстроверсията от родител към дете помага на децата да създават свои собствени приятелства.

По същия начин околната среда променя генната експресия. Например, когато бъдещите майки са били изложени на глад, гените на техните деца се променят съответно, което води до химически промени, които потискат производството на растежен фактор. В резултат на това бебетата се раждат по-малки от обикновено и страдат от заболявания като сърдечно-съдови.

Дали хората могат да станат по-щастливи зависи от тяхната „чувствителност към околната среда“ – способността да се променят.

Някои хора са податливи на околната среда и следователно могат значително да променят своите мисли, чувства и поведение в отговор както на отрицателни, така и на положителни събития.

Но няма положителен психологически метод, който да е подходящ за всички хора, защото ние сме уникални, като нашата ДНК, и следователно имаме различни способности за благополучие и неговите колебания през целия живот.

Обречени ли сме да бъдем нещастни? Някои хора може да се борят за своето благополучие малко по-трудно от други и тази борба може да означава, че те ще останат нещастни за по-дълъг период от време. И в екстремни случаи те може никога да не изпитат високи нива на щастие.

Генетиката не определя кои сме, въпреки че играе важна роля за нашето благополучие. Изборът, който правим за това къде живеем, с кого живеем и как живеем живота си, също е важен, което засяга както нашето щастие, така и щастието на бъдещите поколения, убеден е Джоланта Бърк, старши преподавател, Център за позитивна психология и здраве, RCCA Университет по медицина и здравни науки.

https://earth-chronicles.ru/