— Изобщо не беше така! Колко често хората се натъкват на такъв отговор, когато обсъждат с близки истории от далечно детство или от миналото си? Паметта се оказва ненадежден източник на информация и дори в някои случаи ние не само забравяме някои важни елементи, но и „измисляме“ нещо ново. Този вид грешки в паметта се наричат ​​фалшиви спомени.

Човешката памет не е аналогична на компютър или записано видео: всеки път, когато човек запомни елемент от информация, в мозъка се извършва реконструкция на това събитие, което в някои случаи води до промени. Но какво се случва в мозъка ни, което кара паметта да се промени толкова много?

Група учени от университета Дюк в САЩ се опитаха да отговорят на този въпрос, като буквално принудиха участниците в експеримента да си спомнят нещо, което всъщност не съществуваше. Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Две групи бяха поканени в лабораторията за ЯМР, за да гледат 70 кратки видеоклипа - като на реклама или фестивал за късометражни филми. Ден след това те гледаха отново видеото, но сега половината от видеоклиповете бяха прекъснати в кулминацията без предупреждение.

За участниците подобно събитие беше изненада и всеки елемент на изненада се кодира в мозъка чрез освобождаването на невротрансмитери като допамин, ацетилхолин и норепинефрин, което помага да се улови събитието по-подробно. На третия ден субектите бяха интервюирани, за да разберат колко запомнят сюжета на видеото. Оказа се, че мнозинството е измислило съдържанието на прекъснатите гледани клипове. Имаха фалшива памет за гледания клип.

Изследователите забелязали какво се случва в мозъка в момента, когато хората са изправени пред неочаквано събитие – елемент на изненада, например, когато видеото е прекъснато в ключов момент. Те се фокусираха върху изучаването на такава структура като хипокампуса - област в темпоралния лоб на мозъка, отговорна за прехвърлянето на информация от краткосрочната към дългосрочната памет.

Докато участниците гледаха видеото до края, активността на хипокампа беше стабилна. Но след като видеото беше прекъснато в средата, стабилността на моделите на дейност беше нарушена, беше като преход към „различен режим“, който позволява актуализиране на съдържанието на запомнената информация.

Колкото по-нестабилен беше моделът на прекъсване, толкова повече хората бяха склонни да създават фалшиви спомени. Най-често те са създадени въз основа на сходство, например, семантична близост: фрагменти в едно видео за спорт бяха заменени с епизоди от друг.

https://naked-science.ru/