Амулиани е един от близките до България гръцки острови, който остава поне донякъде неизвестен главно защото е много малък. Мъничък, миниатюрен остров, който може да се обиколи целия с каяк за половин ден. Намира се в горната част на Халкидики, съвсем близо до ръкава “Атон”.

Това ни най-малко не означава, че е лишен от атмосфера или възможности за приятно запълване на лятната почивка. Разположен е сравнително близо до българската граница, край бреговете на ръкава Атон. Морето е изключително чисто, а околните островчета в морето са идеални за разходка с лодка или каяк.

Ако желаете да прекарате почивката си наистина далече от всякакъв шум, подходящото място е остров Амулиани. На острова може да се строи на не повече от два етажа и половина.

На слизане от ферибота ви посреща малкото пристанищно село Амулиани с около 500 жители, заети предимно с туризъм и риболов. Тук ще откриете всичко необходимо – магазини, сладолед, аптека, крайбрежни таверни и сладкарници.

Най-интересният факт е, че на острова няма… полиция.

Веднъж месечно служители на реда пристигат с лодка от Урануполи, главния град на Халкидическия полуостров. Но и не е необходимо да идват по-често. Престъпността там е нещо непознато. Хората се познават добре и не биха търпели такова нещо. Те дори оставят нощем магазините и хладилниците с напитки пред тях отключени.

Първите жители, които стъпват на острова през декември 1924 г. били около 50 семейства от Пасалимани. Те създават първото селище на острова. Първите населени места представлявали калугерските метохи, конюшните, църквата и стаите, в които са живеели работниците. Няколко месеца по-късно -първите месеци ил от пролетта на 1925 г. до септември същата година идва втората вълна бежанци, този път от Галими. Проблемите с настаняването нараствали. Заселването на острова продължава през цялата 1925 г. и 1926 г. със семейства от Скупия, Мармара, Измир, Истанбул…

Мнозинството от жители на Амулиани било от бежанци от Галими (село на остров Мармара) и от селата Пасалимани и Скупия (от остров Алони). Официално Амулиани е признат за община през 1931 г. През 1935 г. на острова вече имало 595 жители. Населението носи със себе традициите на своите родители, като по този начин донася и риболова, който се превръща в основно занимание на жителите на Амулиани. Oт 1974 г. туризмът започва да се превръща във втория водещ отрасъл за икономиката на острова. Започват да се строят нови къщи хотели и това отваря нови възможности за Амулиани, а хората напуснали острова се завръщат отново.

Плаж и забавления на остров Амулиани

Повечето хора, които идват на остров Амулиани, избират да отседнат в къмпинга край най-популярния плаж Аликес. Както и на други места в Гърция, и тук посетителите са пъстър балкански микс, като специално тук има засилено присъствие на гръцки младежи. Самият къмпинг е по-скоро младежки, отколкото семеен, и тъй като не е много голям, може да създаде усещане за клаустрофобичност на тези, които са свикнали с огромните къмпинги-села на Халкидики.

От друга страна, си плажът е хубав, а плажният бар е приятен и с добри цени. Добре е да знаете, че на Амулиани няма дискотеки и нощно време островът потъва в тишина.

На острова има още няколко по-малки плажа, които можете да посетите – Агиос Георгиос, Мегали Амос, Карагация. Част от крайбрежието е съставено от непристъпни скали.

Как да стигнете до Амулиани

До Амулиани се стига след 15-минутно возене на ферибот от село Трипити. През летния сезон фериботите се движат доста често (на 15-30 минути) и не е нужно да гоните конкретен час. Пътят до самото село зависи от много фактори, но ако имате късмет да минете бързо границата, разстоянието от Кулата се взема за 2 часа и половина.

Какво друго да видите наоколо

На полуостров Атон, срещу остров Амулиани, се намира Урануполи, последното населено място в Гърция преди границата с монашеската автономна област Атон. Лятно време от Амулиани всеки ден потеглят корабчета, които обикалят около Атон и дори и да нямате специално разрешение за посещение на монашеската територия, ще можете поне отдалеч да я видите.