Общество
“Евробарометър”: За 73% от българите дезинформацията е проблем
“Евробарометър”: За 73% от българите дезинформацията е проблем
Все повече българи определят дезинформацията като обществено вредна, отчита националният доклад за България в последния "Стандартен Евробарометър", публикуван в петък. За 73% от българите дезинформацията е проблем както в национален план, така и за демокрацията по принцип (81%). Този ръст на отрицателните нагласи към дезинформацията поставя България близо до средното равнище в ЕС.
Проучването на "Евробарометър" е проведено между 18 януари и 8 февруари 2022 г в страните от ЕС и други държави в Европа от Kantar Belgium по поръчка на ЕК. В България са проведени 1036 интервюта по метода "лице в лице". Сред темите, върху които проучването се фокусира, освен медиите са доверие и очаквания за ЕС, нагласи към политики на ЕС, епидемията от коронавирус.
Българите и гражданите на ЕС имат доверие на медиите като цяло, но се наблюдават различия в отношението им към различни медийни канали. Традиционно печатните медии получават значително по-ниско доверие в България - на около една трета от обществото, докато в ЕС половината население се доверява на пресата. От друга страна, сред българите доверието в телевизията е малко по-високо от средноевропейското, а доверието в интернет и социалните мрежи е значително по-високо, отколкото сред гражданите на ЕС .
Проблемът тук е, че именно "интернет" и социалните мрежи са нерегулираното и плодородно за фалшиви новини и дезинформационни източници поле.
Друга особеност е, че малко повече от половината българи (53%) определят информацията в националните медии като достоверна, а две трети (66%) считат, че медиите представят разнообразие от гледни точки и мнения. Тези дялове са съизмерими със средноевропейските (съответно 60% и 70%), но са по-ниски. Или казано иначе - българинът вярва по-малко на официалните медийни канали, отколкото средния европеец.
По-отчетливи са различията между българите и гражданите на ЕС в оценката им за независимостта на медиите - до голяма степен очаквано предвид дългогодишните проблеми и дефицити, натрупани по този въпрос. Така например 43% европейските граждани изразяват съгласие, че информацията в медиите е свободна от търговски и политически натиск, докато в България този дял е 33%. Сравнително малко българи (28%) смятат, че обществените медии са свободни от политически натиск, отколкото гражданите на ЕС (39%).
Проучването на "Евробарометър" е проведено между 18 януари и 8 февруари 2022 г в страните от ЕС и други държави в Европа от Kantar Belgium по поръчка на ЕК. В България са проведени 1036 интервюта по метода "лице в лице". Сред темите, върху които проучването се фокусира, освен медиите са доверие и очаквания за ЕС, нагласи към политики на ЕС, епидемията от коронавирус.
Българите и гражданите на ЕС имат доверие на медиите като цяло, но се наблюдават различия в отношението им към различни медийни канали. Традиционно печатните медии получават значително по-ниско доверие в България - на около една трета от обществото, докато в ЕС половината население се доверява на пресата. От друга страна, сред българите доверието в телевизията е малко по-високо от средноевропейското, а доверието в интернет и социалните мрежи е значително по-високо, отколкото сред гражданите на ЕС .
Проблемът тук е, че именно "интернет" и социалните мрежи са нерегулираното и плодородно за фалшиви новини и дезинформационни източници поле.
Друга особеност е, че малко повече от половината българи (53%) определят информацията в националните медии като достоверна, а две трети (66%) считат, че медиите представят разнообразие от гледни точки и мнения. Тези дялове са съизмерими със средноевропейските (съответно 60% и 70%), но са по-ниски. Или казано иначе - българинът вярва по-малко на официалните медийни канали, отколкото средния европеец.
По-отчетливи са различията между българите и гражданите на ЕС в оценката им за независимостта на медиите - до голяма степен очаквано предвид дългогодишните проблеми и дефицити, натрупани по този въпрос. Така например 43% европейските граждани изразяват съгласие, че информацията в медиите е свободна от търговски и политически натиск, докато в България този дял е 33%. Сравнително малко българи (28%) смятат, че обществените медии са свободни от политически натиск, отколкото гражданите на ЕС (39%).
Comments
comments powered by Disqus