Геофизици и инженери, които изучавали честотата и размерите на айсбергите в Атлантика, стигнали до нов извод, свързан с гибелта на „Титаник". Според учените, за съдбата на гигантския кораб вината не е само в неизпълнената заповед, игнорираща предупреждението за огромни ледени късове. Не става дума и за отказа да бъде намалена скоростта при влизането в опасната зона.

Учените са на мнение, че пътниците и екипажът на „Титаник" са имали много лош късмет, тъй като точно по това време - през 1912 г., е имало необичайно голямо количество айсберги около Нюфаундленд.

След гибелта на огромния лайнер била създадена International Ice Patrol - организация, проследяваща антарктическите ледени планини от началото на 1914 г. Членовете на организацията разработили елементарен показател за опасност, свързан с огромните ледени късове. I48N - това е индекс за количеството айсберги над пет метра, които всяка година преминават 48-ия градус северна ширина. Според статистиката, в годината на корабокрушението тази линия била пресечена от 1038 айсебрга. В първите две десетилетия на ХХ век такъв показател е достиган само два пъти.

Друг фактор, увеличаващ опасността от сблъсък, бил годишното време - през април и май около Нюфаундленд се движат възможно най-много айсберги.

Имало е и още един риск - в дните преди катастрофата (14-15 април) Централна Атлантика е попаднала в област с високо атмосферно налягане. В резултат на силния вятър хладни въздушни маси били пренесени от Северозападна Канада към Западна Атлантика. По тази причина много повече ледени планини достигнали южните райони - при това, месец по-рано от обичайното

Аномалиите, свързани с годишното време, и повишеното количество на айсберги в Атлантика са изиграли важна роля за катастрофата с „Титаник".