На стената
Бургас чезне от картата на протеста, но няма драма
Бургас чезне от картата на протеста, но няма драма
Скандиране или разговор с приятел - протестът мина през много състояния.
Въпрос на дни е протестиращите в Бургас да се свият до малката групичка, която с луда упоритост се събираше около първата лампа на пл. „Атанас Сиреков” седмици след февруарските бунтове.
Компанията става все по-рехава и прекарва все по-малко време на обичайното място.
И на 6-ия ден народното плакатно творчество се обогати с нови образци: „Волен свиня - на ДПС слуга", „Волен - фес долен" и „Протест срещу геноцида на народа". Е, и?
Желанието за 5 минути слава тласна към мегафона доста хора, които не са говорили пред по-голяма аудитория от маса с приятели. Някои повтаряха кухи лозунги, други казваха умни работи. И едните, и другите скоро ще изчезнат от площада. Освен ако управляващите не са решили самоубийствено да направят някоя друга магария.
Но да не търсим драма в скромните параметри на бургаския протест. От самото начало той не може да се сравнява със събитията в София, Пловдив или Варна и то не само заради броя на готовите да излязат на улицата. В другите големи градове хората имат и някаква допълнителна провокация. Тук местната власт не е дразнител. Не че всичко й е наред, но всравнение с националните трусове кривите плочки по „Александровска” , тъмните улици на стотина метра от центъра и безсрамно разширяващата се синя зона не могат да разтърсят обществото. Поне не сега.
Лампата, която протестиращите в Бургас си избраха за трибуна. На шестия ден няма наплив за оратори.
Протестиращите в Бургас не успяха да излъчат силни, запомнящи се, харизматични фигури. Вероятно сред тях има много умни и кадърни. Но за лидерството трябва друга мая.
Изчезването на протеста е сигурен знак и за нещо друго – тук няма опити за подмолна организация. На улицата са тези, които наистина искат. Те не са единствените с позиция. Те са тези, които са избрали да я изразят с крясък.
Да си го кажем направо - заинатяването на протестиращите в столицата налива вода в мелницата на ГЕРБ и обслужва сегашното статукво. Улицата може да потвърди, че е функция на събудилото се гражданско общество, а не на някоя партия по един начин - ако насочи енергията си към създаване и приемане на нови изборни правила, които ще направят 43-ото народно събрание наистина различно.
Компанията става все по-рехава и прекарва все по-малко време на обичайното място.
И на 6-ия ден народното плакатно творчество се обогати с нови образци: „Волен свиня - на ДПС слуга", „Волен - фес долен" и „Протест срещу геноцида на народа". Е, и?
Желанието за 5 минути слава тласна към мегафона доста хора, които не са говорили пред по-голяма аудитория от маса с приятели. Някои повтаряха кухи лозунги, други казваха умни работи. И едните, и другите скоро ще изчезнат от площада. Освен ако управляващите не са решили самоубийствено да направят някоя друга магария.
Но да не търсим драма в скромните параметри на бургаския протест. От самото начало той не може да се сравнява със събитията в София, Пловдив или Варна и то не само заради броя на готовите да излязат на улицата. В другите големи градове хората имат и някаква допълнителна провокация. Тук местната власт не е дразнител. Не че всичко й е наред, но всравнение с националните трусове кривите плочки по „Александровска” , тъмните улици на стотина метра от центъра и безсрамно разширяващата се синя зона не могат да разтърсят обществото. Поне не сега.
Лампата, която протестиращите в Бургас си избраха за трибуна. На шестия ден няма наплив за оратори.
Протестиращите в Бургас не успяха да излъчат силни, запомнящи се, харизматични фигури. Вероятно сред тях има много умни и кадърни. Но за лидерството трябва друга мая.
Изчезването на протеста е сигурен знак и за нещо друго – тук няма опити за подмолна организация. На улицата са тези, които наистина искат. Те не са единствените с позиция. Те са тези, които са избрали да я изразят с крясък.
Да си го кажем направо - заинатяването на протестиращите в столицата налива вода в мелницата на ГЕРБ и обслужва сегашното статукво. Улицата може да потвърди, че е функция на събудилото се гражданско общество, а не на някоя партия по един начин - ако насочи енергията си към създаване и приемане на нови изборни правила, които ще направят 43-ото народно събрание наистина различно.
Comments
comments powered by Disqus