След смъртта на император Константин Велики, независимо от даденото признание на християнството като позволена религия, християните отново претърпели гонение от сина му, император Констанций, привърженик на арианската ерес, която отхвърляла божествеността на Спасителя Иисус Христос. Последвало и гонение от друг род.

Император Юлиан, наречен Отстъпник заради обръщането си отново към езичеството, с всевъзможни средства и преди всичко с насилие, се стремял да възстанови езичеството в цялата империя. Не само лично извършвал езически обреди, но и принуждавал християните да го правят и да възстановяват разрушените езически храмове. Тогава много християни загинали мъченически.

Като се готвел за война с персите, Юлиан бил известно време в град Антиохия, Сирия. Той бил силно раздразнен от мъжеството и твърдостта на християните срещу императорската религиозна политика и започнал да ги предава на мъчения и смърт.

По това време в Антиохия се намирал и египетският управител Артемий, известен като славен воин още при Константин Велики. Артемий бил с него, когато на небето се появило чудното знамение на Христовия кръст. Императорът оценил неговите нравствени качества и политически способности, дал му титлата патриций и го назначил за управител на Александрия в Египет. При царуването на Констанций на него било поръчано да пренесе с почести мощите на светите апостоли Андрей, Лука и Тимотей от град Патра, Пелопонес, в столицата Цариград.

Обаче в Антиохия ревностният във вярата си Артемий открито се възмутил от действията на Юлиан и смело го изобличил. Но тази дързост разярила Юлиан, който не уважил нито предишните му заслуги, ни званието му, ни преклонната му възраст. Предал го на жестоки мъчения. След това го осъдил на смърт. Свети Артемий бил посечен с меч в 363 г.