Топящите ледници изпускат стотици хиляди тонове бактерии, съобщава "Гардиън", позовавайки се на резултати от изследване.

Микробите, освобождавани в световния океан, може да обогатят екосистемите, но трябва да бъдат изследвани, за да бъдат идентифицирани потенциалните патогени, предупреждават учените.

Бързото топене на ледовете заради климатичната криза показва как ледниците и уникалните микробни екосистеми, които ги обитават, "умират пред очите ни", посочват учените. Те са в надпревара с времето да изследват тези екосистеми, преди да изчезнат.

Резултатите от проучването са публикувани в специализираното издание "Нейчър".

Учените са събрали повърхности стопени води от осем ледника в Европа и Северна Америка и от две места в ледената покривка на Гренландия. Във всеки милилитър вода са открити десетки хиляди микроби.

По оценки на учените освобождаваните от стопените ледове бактерии и водорасли ще добавят средно около 650 000 тона въглерод годишно за следващите 80 години в Северното полукълбо, с изключение на хималайския район Хиндукуш, който не е изследван.

Това предполага леко средно увеличение на емисиите въглероден диоксид. Ако въглеродните емисии бъдат намалени и глобалното затопляне и топене на ледовете се забави, масовото освобождаване на бактерии от тях ще намалее с една трета.

"Наблюдаваме как ледниците умират пред очите ни, което засяга микробите в тях, с последици за нас и локално, и глобално", каза д-р Аруин Едуардс от университета Абъристуит в Уелс, Великобритания.

До неотдавна се знаеше малко за хилядите видове микроби, обитаващи ледената повърхност. През юни на тибетски ледник бяха идентифицирани близо 1000 нови микробни вида.

Далеч повече е известно за вечнозамръзналата земя в Северното полукълбо. Тя обхваща площ от близо 35 милиона квадратни километра, включително част от дъното на Северния ледовит океан. Повечето от вечната замръзналост не се е размразявала от над 15 000 години.

Сега обаче много от тези райони бързо се разтапят. Учените са сигурни, че ставащото няма прецедент, тъй като при разтапянето в миналото са се образували т. нар. гранични зони. Те показват, че подобни процеси са се случвали и преди, но са отнемали хиляди, а не десетки години, както сега.

При разтапянето на вечната замръзналост се освобождава огромно количество въглероден диоксид и метан, много повече, отколкото от ледниците. Смята се, че около 50% от биологичният въглерод на Земята се намира във вечно замръзналите почви. Освен това се изпускат множество неизвестни на човечеството микроорганизми. Променя се химичният състав на водите и целият ландшафт. Например големи части от Северна Аляска, Канада и Сибир буквално потъват.

След размразяването им много живи същества са способни отново да растат и да се възпроизвеждат.

През 2012 г. руски учени отглеждат растения от рода Плюскавиче (Silene stenophylla), покълнали от семена, замръзнали преди повече от 30 000 години.

А през 2016 г. в Сибир, на полуостров Ямал избухва епидемия от антракс. Предполага се, че източникът са размразените при разтапянето на почвата останки на умрял от болестта северен елен, пише Vesti.