Общество

37-годишен, адвокат, блогър смени Костов начело на ДСБ

Снимка: dsb.bg
Командира е мъртъв, да живее Командира! От днес Иван Костов вече не е след десните лидери, поне не официално.

37-годишният Радан Кънев беше избран за председател на ДСБ, Това се случи на Националното събрание на партията.
459 от делегатите гласуваха ЗА Кънев, 12 - ПРОТИВ, 6 - ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ.

Ето как новият десен лидер представя себе си в собствения си блог.
Viapontika подбра няколко абзаца от негова публикация: „Един от 500 000, или вместо автобиография”


  • Не обичам определението "млад политик". Първо, защото младостта е твърде изчерпаем ресурс, а аз съм вече на 37. Имам самочувствие не на млад човек, а на семеен мъж в активна възраст, който е постигнал немалко дотук. Част съм от поколение, което израстна и се изгради в най-трудните години на прехода, създаде кариера и семейство в тежки условия и има смелостта да гледа напред към още по-трудните години, които предстоят.

  • Роден съм през '75 в София. Учил съм в 127-мо училище и Френската гимназия. Завърших право в Софийския университет. През цялото си следване съм работил и съм издържал себе си и семейството си. Бил съм общ строителен работник, правил съм хидроизолация на покриви, бил съм продавач нощна смяна в магазин, сценичен работник и каквото друго "изпадне". От '02 съм адвокат, а от '05 - съдружник в собствена адвокатска кантора.

  • През '03 бях сред учредителите на сдружение "Диалог" и на интернет дискусионните клубове на симпатизанти на десницата. Така станах и учредител на ДСБ, но не се чувствах готов да правя политическа кариера. Започнах като доброволец в политически кампании, участвах в първите интернет политически кампании в България, от '06 съм един от първите политически блогъри.

  • Активна политическа кариера започнах през '07, като член на Софийското ръководство на ДСБ, председател на структурата в район "Средец", член на Националния изборен щаб. През '09 станах член на Националното ръководство, а през 2011 - заместник-председател на единствената партия, в която съм членувал. До тази година не съм бил кандидат за изборни длъжности, макар да съм участвал "зад кадър" в пет национални изборни кампании.

  • Надявам се, че горното не звучи твърде самохвално. Хубавото на активността в интернет е, че остава видима. В този и в предишния дневник са всичките ми позиции за период от близо седем години - и умните, и глупавите, и грешните.

  • Истината е, че променихме живота си, осигурихме прилични, макар семпли доходи, създадохме професии и скромни кариери. Създадохме над 50% от малкия бизнес в България, първи въведохме "новите професии", новите технологии и форми на обучение. Когато се родиха децата ни, разбрахме най-важното - че спасение поединично няма. Че няма добър живот за семействата без добро образование и здравеопазване.

  • Псували сме избора си да живеем или да се върнем тук неведнъж, но останахме при него.

  • И така - аз не съм нищо особено. Аз съм един от тези половин милион души, които направиха сходен професионален и житейски избор. Разликата е, че искам нещо повече - да бъда техен представител във властта, с всичките си достойнства и недостатъци.

  • Днес е късно да променим избора си. Време е да променим България.


  • viapontika.com

    viapontika@viapontika.com

    За автора...

    Comments

    comments powered by Disqus