Любопитно

През 1967 г. е първата проба за алкохол на автомобилист във Великобритания

През двадесетте години на миналия век британците поставят за първи път на улиците си светофари - първо ръчни, а после и автоматични. Градските власти в Лондон пак са първите, които през 1951 г. приемат постановление за маркиране на зоната на пешеходната пътека с напречни ивици. Този преход в целия свят сега се нарича "зебра".

Всъщност британската автомобилна история официално започва на 14 януари 1896 г., когато се формира Daimler Motor Company Ltd. Това е първата компания за серийно производство на автомобили на Великобритания. Те произвеждат 89 превозни средства през първите 8 месеца на производство от завода им в Ковънтри.

Първия фатален автомобилен инцидент се случва във Великобритания през 1899 г. Задната гума на Daimler 6HP се спуква и двама мъже на име Едуин Сюъл и Мейджър Ричър са изхвърлени от автомобила и в резултат загиват. Инцидентът става в Гроув Хил в Хароу.

Мястото на първия фатален пътен инцидент в Хароу

През 1925 г. за престъпление пред закона се приема, ако пиян карате или отговаряте за някакво механично задвижвано превозно средство на път, улица или друго обществено място. Наказанието за това е глоба в размер на 50 паунда и / или лишаване от свобода за срок не по-дълъг от 4 месеца, както и лишаване от свидетелство за правоуправление за минимален период от 12 месеца.

В закона от 1930 г. става престъпление шофирането, опитът за шофиране и т.н. "под влияние на питие или наркотици до такава степен, че да нямате правилен контрол над превозното средство".

Но законова граница, която да определя нетрезвото състояние, е създадена едва през 1967 г. Дотогава се определя, че шофьорът е в нетрезво състояние, в голяма степен със субективните тестове и наблюдения на полицаите и на свидетелски показания заедно с всякакви изявления, направени от обвиняемия.

Възможността за използване на кръв, урина или дъх за анализ на алкохол е предвидена в Закона за движението по пътищата от 1962 г. (известен още като Законът за Марпъл) и се третира като подкрепа други доказателства, дадени от името на прокуратурата или за опровергаване на показанията на защитата.

Едно проучване от 1964 г, озаглавено "Ефекти от високите скорости: аварии, алкохол и риск" (Grand Rapids Effects Revisited: Accidents, Alcohol and Risk), финансирано от американските служби за обществено здраве и лицензираната хранителновкусова промишленост на Ню Йорк, установи, че 80 мг алкохол на 100 мл кръв е нивото, при което вероятността за участие в катастрофа рязко се повишава за повечето шофьори.

Функция за риска от злополука от Borkenstein et al. (сива линия) и от проучването на H.-P. Krüger et al. (черна линия). На абсцисата BAC се дава в проценти, на ордината се посочват коефициентите на вероятност. Grand Rapids Effects Revisited: Accidents, Alcohol and Risk. 1964

И заради увеличението на пътно-транспортните произшествия с участието на водачи, употребили алкохол, правителството на Великобритания одобрява през 1967 г. Закон за пътната безопасност, който представя първата максимално допустима законова граница на алкохол в кръвта (шофиране в нетрезво състояние). Границата е определен на максимум BAC ( blood alcohol concentration - концентрация на алкохол в кръвта) на 80 мг алкохол на 100 мл кръв или еквивалентните 107 милиграма алкохол на 100 мл урина.

Концентрация на алкохол в кръвта над предписания законов лимит е престъпление при шофиране и опит за шофиране на моторно превозно средство, пише в закона.

През 1967 г. за кралско одобрение е представен акт, определящ начин за тестване на концентрацията на алкохол в кръвта на пътя. В акта се посочва, че устройството за алкохолен тест трябва да е от тип, одобрен от правителството.

И така във Великобритания правят още една стъпка за контрол на недисциплинираните шофьори. В графство Съмърсет те за първи път са помолени да дишат в специалния апарат.

Британците протестират срещу въвеждането на апарата за алкохол, твърдейки, че това е нарушение на личните им свободи.

Затова в закона за безопасност по пътищата от 1967 се предвижда разпоредба, така че всяко лице, което без основателна причина не предостави образец за изследване на дъха, извършва престъпление и подлежи на арест без заповед и се осъжда по бързата процедура да плати глоба от 50 паунда.

Източник: UK LAW HISTORY


Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus