Св. Петър Атонски живял през втората половина на VІІ век и първата на VІІІ век. Родил се в Цариград. Бил схоластик (в тогавашното значение на думата – човек, изучил законите и мъдър изяснител на трудните места от писанията ). Заедно с това имал и чин на пълководец, и понеже бил изкусен и опитен във военното дело, царят многократно го изпращал на война. В един от тези военни походи в пределите на велика Сирия, лежаща на границите на Вавилон и Финикия, по Божие допущение се случило така, че Петър претърпял пълно поражение.

Той бил пленен заедно с много войни, и варварите го отвели в Самар, силна арабска крепост, намираща се на брега на р. Ефрат. Те оковали пленника с тежки вериги и го хвърлили в смрадна тъмница, под засилена охрана, забранявайки всякакъв достъп до него и лишавайки го от каквото и да било утешение (това се случило през 667 г., по време на царуването на император Теофил, когато агаряните завладели Амория Фригийска, отвели много пленници в Сирия. Тогава пострадали и прочутите 42-ма Аморийски мъченици – 6 март).

Имайки толкова горчива участ, благоразумният Петър, вместо да роптае, започнал непрестанно да изпитва себе си: нямал ли самият той вина за нещастието си? – И си спомнил, че някога, дори нееднократно, дал пред Бога обещание да остави света и да стане монах, а ето че и досега не бил изпълнил обещанието си. Затова, като считал, че напълно заслужава злополучието си, той се самообвинявал много и безмилостно, и така търпял с благодарност наказанието, изпратено му от Бога.

Петър прекарал дълго време в такъв горчив плен, и като не очаквал никаква човешка помощ за освобождението си, решил да търси помощ свише, от Всесилния Бог, силен да го освободи от тежки окови по неведомите Си пътища, както извел апостол Петър от Иродовата тъмница (вж. Деян 12 гл.). Тогава Петър си спомнил за великия чудотворец св. Николай, към когото изпитвал голяма любов и дълбока благоговеел пред чудесата му, които светецът извършва с всички, които с вяра го призовават в своите нужди. С много сълзи той започнал да възнася молитви към бързия помощник на всички, намиращи се в беда. Към тези топли молитви Петър прибавил пост и бдение, като веднъж в продължение на цяла седмица не вкусил никаква храна. След края на толкова напрегната молитва, по време на сън, на затворника се явил великият Николай, бърз помощник на всички, които го призовават и му казал: