Творците
120 години от рождението на Филип Кутев
120 години от рождението на Филип Кутев
Фолклорът е толкова просто нещо, но се изисква голяма култура, за да го разбереш, казва композиторът, диригентът, основател и художествен ръководител на фолклорен ансамбъл - Филип Кутев (1903-1982). Днес се отбелязват 120 години от неговото рождение.
На 7 октомври 1963 година вестник „Ню Йорк таймс“ пише: „Има мит, че Орфей е роден там, където сега е България. Изглежда, че това е факт, а не мит, щом неговите дъщери още пеят там“. Поводът за този отзив е българският фолклор, който, благодарение на Филип Кутев и ансамбъла му, стига до почти всички кътчета на света.
Филип Кутев е роден на 13 юни 1903 г. в Айтос, в семейството на общински чиновник. От малък слуша народна музика - певци, свирачи на гайда, на кавал, опознава обичаите на българския народ. Отначало започва да свири на дървена свирка. По-късно му купуват флейта, а от някъде му попада и стара цигулка, на която свири по слух, тъй като още не познава нотите. Като дете имал желание да стане художник. Дотолкова му се отдавало, че помага на учителя си по рисуване да изобрази иконите в църквата на съдено село. Въпреки че първото му увлечение към изкуството е рисуването, когато започвал да свири на цигулка, музиката го увличала така силно, че той решава да се посвети на нея.
НЕ ГО ПРИЕМАТ ЗА РЕДОВЕН УЧЕНИК В МУЗИКАЛНОТО УЧИЛИЩЕ
През 1922 г., на 19-годишна възраст, Филип Кутев идва в София. Не го приемат за редовен ученик в Софийското музикално училище (поради по-голяма възраст) и започва занимания по цигулка при чешкия педагог, концертмайстор на Софийската опера и преподавател в Държавната музикална академия проф. Ханс Кох. Той го подготвя и като частен ученик Филип Кутев завършва гимназиалното си музикално образование. Като цигулар сам изкарва прехраната си с участие в оркестър за озвучаване на неми филми.
През 1930 г. Филип Кутев завършва педагогическия отдел на Държавната музикална академия. Преценявайки, че познанията му по хармония и композиция не са достатъчни, той взема уроци при оперния диригент Асен Димитров. С негова помощ написва „Скерцо“ за симфоничен оркестър, което Асен Димитров препоръчва на чешкия диригент Владислав Пак. През 1933 г. влиятелните музиканти Петко Стайнов и Стоян Брашованов му издействат Хумболтова стипендия, но Филип Кутев отказва да замине за Германия.
Голяма роля в по-нататъшното развитие на Филип Кутев като музикант изиграва маестро Георги Атанасов. Под негово влияние през 1930 г. Филип Кутев се явява на изпит за военен диригент и започва професионалната си дейност с армията. Привлечен от възможността да ръководи оркестър, същата година той се съгласява да стане капелмайстор в Бургас. Назначен е в 24-и пехотен полк, където работи до 1935 г. В Бургас ръководи и градския самодеен оркестър при музикалното дружество „Родни звуци”.
През юли 1935 г. се премества отново в София като капелмайстор на 6-и пехотен полк. През 1940 г. преминава в Школата за запасни офицери, а през 1942 г. във Военното училище, където остава до 9 септември 1944 г.
ОПИРА СЕ ИЗЦЯЛО НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР
Паралелно с капелмайсторската си дейност и опирайки се изцяло на българския фолклор, Филип Кутев създава редица хорови песни, сюити от народни песни за соло пеене и камерен оркестър. Първото му голямо произведение е „Българска рапсодия" (1937), построена върху тема от народни песни. По това време композира и три идейно свързани симфонични поеми – „Пролет", „Герман" и „Жътва". От тях написва само „Герман", в която описва мъките на българския народ през тежките сушави години.
В този период Кутев композира и вокалните си сюити, също на фолклорна основа – „Тракийска сюита“ (1936), „Среднородопска сюита“ (1937), „Лазарската сюита“ (1938) и „Северозападна сюита“ (1939). Сред тях публиката приема най-добре „Сакарска сюита”, написана през 1940 г. за симфоничен оркестър, пълна противоположност на „Герман". От нея лъха слънце, радост и щастие, пише критиката. Изградена е на основата на народни песни, записани от автора в село Дрипчево в Сакар планина. Следващата му композиция е „Пасторал" (1943) за флейта и оркестър, изградена върху народни мелодии, които авторът е записал от един овчар - кавалджия.
В периода 1944-1948 г. Филип Кутев работи в политическото управление на Министерството на народната отбрана, където отговаря за музикалните въпроси във войската. От 1948 г. до 1951 г. той ръководи културната дейност на Централния дом на Българската народна армия в София. Това е времето, когато пише много войнишки, масови, детски и младежки песни. През 1946 г. създава кантата „Девети септември" по текст на Богомил Райнов и с нея спечелва конкурс, обявен от Комитета за култура. През 1949 г. създава Симфония №1 – „Младежка“, посветена на българската младеж. По идейност и композиционна техника Симфония № 1 е нов етап в творческото развитие на композитора.
Филип Кутев е първият, който създава многогласни песни за битов еднороден хор. Такива са песните „Двя са змийки бият", „Дона на порти седеши", „Полегнала е Тодора", „Кажи, кажи, Ангьо", „Огреяла е месечина", „Лале ли си, зюмбюл ли си", „Драгана и славия",„Димянинка".
Филип Кутев композира и филмова музика. Той е автор на музиката във филмите „Под игото" (1952), „Героите на Шипка" (съвместно с Николай Крюков) (1955), „Неспокоен път" (1955) и „Хитър Петър“ (1960).
АНСАМБЪЛ „ФИЛИП КУТЕВ“
На 1 май 1951 г., с постановление на Министерския съвет по примера на гастролиралия през 1949 г. в България съветски хор „Пятницки“, е създаден български Държавен ансамбъл за народни песни и танци (ДАНПТ). За главен художествен ръководител на ансамбъла е назначен Филип Кутев, на който пост той остава до края на живота си през 1982 г.
Филип Кутев създава и ранния репертоар на ансамбъла със свои обработки на фолклорна музика и авторски композиции. Ансамбълът включва женски хор, народен оркестър и танцова група. Изпълнителите се избират чрез конкурс, от прегледите на селската художествена самодейност и от личната обиколка на художествените ръководители на ансамбъла из селата. Оркестърът е съставен от народни инструменти - гъдулки, кавали, гайди, тамбури и тъпан.
Репертоарът на ансамбъла се съставя от неговите изпълнители и от съвременните български композитори и поети. Първият му концерт е на 1 юни 1952 г., на Прегледа на българското музикално творчество. През 1955 г. е първото му гостуване в чужбина – в Белгия. За кратко време той става един от най-популярните музикални колективи в страната и печели слава в чужбина, където разнася славата на българския фолклор. След смъртта на Филип Кутев ансамбълът носи неговото име. От създаването си до днес ансамбълът е изнесъл повече от 7000 концерта из цяла България, а също в Европа, Азия, Африка и Америка.
НАГРАДИ
Филип Кутев е носител на множество награди, сред които „Народен орден на труда" (златен, 1946), на орден „Народна република България" (първа степен, 1959), на орден „Георги Димитров" (1964, 1967, 1973), на голямата награда на Сливенски окръг за литература и изкуство „Добри Чинтулов" (1970), на голямата награда на Съюза на българските композитори за 1972 г. за цялостното му творчеството, на награда на Съюза на българските композитори за 1975 г. за разработки на народни песни, на първа награда за вокална народна музика на Съюза на българските композитори за 1978 г.
Филип Кутев е носител на „Наградата на София" за 1980 г. за произведенията му „Шопска сюита" и „Лазарска сюита" (1981). Удостоен е със званието „Заслужил артист" (1951), със званието „Народен артист" (1955). Почетен гражданин е на Сливен (1970). От 1954 до 1972 г. Филип Кутев е председател на Съюза на българските композитори. В периода 1948-1949 г. е депутат в VI Велико народно събрание, през 1952 г. – в 1-ото Народно събрание, и от 1961 до 1966 г. – в 3-ото и 4-ото Народно събрание.
Филип Кутев умира на 27 ноември 1982 г., на 79-годишна възраст.
Източник: БТА, отдел „Справочна“
На 7 октомври 1963 година вестник „Ню Йорк таймс“ пише: „Има мит, че Орфей е роден там, където сега е България. Изглежда, че това е факт, а не мит, щом неговите дъщери още пеят там“. Поводът за този отзив е българският фолклор, който, благодарение на Филип Кутев и ансамбъла му, стига до почти всички кътчета на света.
Филип Кутев е роден на 13 юни 1903 г. в Айтос, в семейството на общински чиновник. От малък слуша народна музика - певци, свирачи на гайда, на кавал, опознава обичаите на българския народ. Отначало започва да свири на дървена свирка. По-късно му купуват флейта, а от някъде му попада и стара цигулка, на която свири по слух, тъй като още не познава нотите. Като дете имал желание да стане художник. Дотолкова му се отдавало, че помага на учителя си по рисуване да изобрази иконите в църквата на съдено село. Въпреки че първото му увлечение към изкуството е рисуването, когато започвал да свири на цигулка, музиката го увличала така силно, че той решава да се посвети на нея.
НЕ ГО ПРИЕМАТ ЗА РЕДОВЕН УЧЕНИК В МУЗИКАЛНОТО УЧИЛИЩЕ
През 1922 г., на 19-годишна възраст, Филип Кутев идва в София. Не го приемат за редовен ученик в Софийското музикално училище (поради по-голяма възраст) и започва занимания по цигулка при чешкия педагог, концертмайстор на Софийската опера и преподавател в Държавната музикална академия проф. Ханс Кох. Той го подготвя и като частен ученик Филип Кутев завършва гимназиалното си музикално образование. Като цигулар сам изкарва прехраната си с участие в оркестър за озвучаване на неми филми.
През 1930 г. Филип Кутев завършва педагогическия отдел на Държавната музикална академия. Преценявайки, че познанията му по хармония и композиция не са достатъчни, той взема уроци при оперния диригент Асен Димитров. С негова помощ написва „Скерцо“ за симфоничен оркестър, което Асен Димитров препоръчва на чешкия диригент Владислав Пак. През 1933 г. влиятелните музиканти Петко Стайнов и Стоян Брашованов му издействат Хумболтова стипендия, но Филип Кутев отказва да замине за Германия.
Голяма роля в по-нататъшното развитие на Филип Кутев като музикант изиграва маестро Георги Атанасов. Под негово влияние през 1930 г. Филип Кутев се явява на изпит за военен диригент и започва професионалната си дейност с армията. Привлечен от възможността да ръководи оркестър, същата година той се съгласява да стане капелмайстор в Бургас. Назначен е в 24-и пехотен полк, където работи до 1935 г. В Бургас ръководи и градския самодеен оркестър при музикалното дружество „Родни звуци”.
През юли 1935 г. се премества отново в София като капелмайстор на 6-и пехотен полк. През 1940 г. преминава в Школата за запасни офицери, а през 1942 г. във Военното училище, където остава до 9 септември 1944 г.
ОПИРА СЕ ИЗЦЯЛО НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР
Паралелно с капелмайсторската си дейност и опирайки се изцяло на българския фолклор, Филип Кутев създава редица хорови песни, сюити от народни песни за соло пеене и камерен оркестър. Първото му голямо произведение е „Българска рапсодия" (1937), построена върху тема от народни песни. По това време композира и три идейно свързани симфонични поеми – „Пролет", „Герман" и „Жътва". От тях написва само „Герман", в която описва мъките на българския народ през тежките сушави години.
В този период Кутев композира и вокалните си сюити, също на фолклорна основа – „Тракийска сюита“ (1936), „Среднородопска сюита“ (1937), „Лазарската сюита“ (1938) и „Северозападна сюита“ (1939). Сред тях публиката приема най-добре „Сакарска сюита”, написана през 1940 г. за симфоничен оркестър, пълна противоположност на „Герман". От нея лъха слънце, радост и щастие, пише критиката. Изградена е на основата на народни песни, записани от автора в село Дрипчево в Сакар планина. Следващата му композиция е „Пасторал" (1943) за флейта и оркестър, изградена върху народни мелодии, които авторът е записал от един овчар - кавалджия.
В периода 1944-1948 г. Филип Кутев работи в политическото управление на Министерството на народната отбрана, където отговаря за музикалните въпроси във войската. От 1948 г. до 1951 г. той ръководи културната дейност на Централния дом на Българската народна армия в София. Това е времето, когато пише много войнишки, масови, детски и младежки песни. През 1946 г. създава кантата „Девети септември" по текст на Богомил Райнов и с нея спечелва конкурс, обявен от Комитета за култура. През 1949 г. създава Симфония №1 – „Младежка“, посветена на българската младеж. По идейност и композиционна техника Симфония № 1 е нов етап в творческото развитие на композитора.
Филип Кутев е първият, който създава многогласни песни за битов еднороден хор. Такива са песните „Двя са змийки бият", „Дона на порти седеши", „Полегнала е Тодора", „Кажи, кажи, Ангьо", „Огреяла е месечина", „Лале ли си, зюмбюл ли си", „Драгана и славия",„Димянинка".
Филип Кутев композира и филмова музика. Той е автор на музиката във филмите „Под игото" (1952), „Героите на Шипка" (съвместно с Николай Крюков) (1955), „Неспокоен път" (1955) и „Хитър Петър“ (1960).
АНСАМБЪЛ „ФИЛИП КУТЕВ“
На 1 май 1951 г., с постановление на Министерския съвет по примера на гастролиралия през 1949 г. в България съветски хор „Пятницки“, е създаден български Държавен ансамбъл за народни песни и танци (ДАНПТ). За главен художествен ръководител на ансамбъла е назначен Филип Кутев, на който пост той остава до края на живота си през 1982 г.
Филип Кутев създава и ранния репертоар на ансамбъла със свои обработки на фолклорна музика и авторски композиции. Ансамбълът включва женски хор, народен оркестър и танцова група. Изпълнителите се избират чрез конкурс, от прегледите на селската художествена самодейност и от личната обиколка на художествените ръководители на ансамбъла из селата. Оркестърът е съставен от народни инструменти - гъдулки, кавали, гайди, тамбури и тъпан.
Репертоарът на ансамбъла се съставя от неговите изпълнители и от съвременните български композитори и поети. Първият му концерт е на 1 юни 1952 г., на Прегледа на българското музикално творчество. През 1955 г. е първото му гостуване в чужбина – в Белгия. За кратко време той става един от най-популярните музикални колективи в страната и печели слава в чужбина, където разнася славата на българския фолклор. След смъртта на Филип Кутев ансамбълът носи неговото име. От създаването си до днес ансамбълът е изнесъл повече от 7000 концерта из цяла България, а също в Европа, Азия, Африка и Америка.
НАГРАДИ
Филип Кутев е носител на множество награди, сред които „Народен орден на труда" (златен, 1946), на орден „Народна република България" (първа степен, 1959), на орден „Георги Димитров" (1964, 1967, 1973), на голямата награда на Сливенски окръг за литература и изкуство „Добри Чинтулов" (1970), на голямата награда на Съюза на българските композитори за 1972 г. за цялостното му творчеството, на награда на Съюза на българските композитори за 1975 г. за разработки на народни песни, на първа награда за вокална народна музика на Съюза на българските композитори за 1978 г.
Филип Кутев е носител на „Наградата на София" за 1980 г. за произведенията му „Шопска сюита" и „Лазарска сюита" (1981). Удостоен е със званието „Заслужил артист" (1951), със званието „Народен артист" (1955). Почетен гражданин е на Сливен (1970). От 1954 до 1972 г. Филип Кутев е председател на Съюза на българските композитори. В периода 1948-1949 г. е депутат в VI Велико народно събрание, през 1952 г. – в 1-ото Народно събрание, и от 1961 до 1966 г. – в 3-ото и 4-ото Народно събрание.
Филип Кутев умира на 27 ноември 1982 г., на 79-годишна възраст.
Източник: БТА, отдел „Справочна“
Comments
comments powered by Disqus