2524 лв. са необходимите средства за издръжка на едно тричленно семейство от двама работещи възрастни и едно дете. Това показват данни на КНСБ.

"С тези пари покриваме основни разходи, става въпрос за една базова потребителска кошница, без да включваме в нея луксозни стоки и услуги. Разходи за храна и нехранителни стоки, образование, жилище и жилищни нужди, спорт - кошница, която гарантира нормален живот. Макар и нашето изследване от години да върви паралелно с това на НСИ, трябва да кажем, че ние използваме различни потребителски кошници, нашата е доста по-стеснена от тази на НСИ, тяхната разглежда цялата икономика", каза Росица Макелова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ в студиото на "България сутрин".

Тя поясни, че са проследили как 20 жизненоважни стоки и услуги поскъпват.

"Най-често те присъстват в домакинството, присъстват на всяка една трапеза. Става въпрос за млечните продукти, брашно, хляб... При тази малка потребителска кошница виждаме, че инфлацията е доста голяма. Тя вече достига 110 лв. на месец, което е с около 20% ръст на годишна база. Малката потребителска кошница решихме да я сравним с Германия, Франция, Испания, но и 2 държави, които са близо икономически до България - това са Румъния и Хърватия. В България малката потребителска кошница може да бъде купена 7 пъти чрез минималната работна заплата, а в Румъния минималната работна заплата стига за същата кошница 14 пъти", обясни Макелова в ефира на Bulgaria ON AIR.

А в Германия става въпрос дори за 30 пъти.

"По време на пандемията видяхме, че частният сектор добре реагира и успя да повиши доходите, но е притеснително, че в държавния има задържане на заплатите и в определени министерства, структури не е имало никакво увеличение, или то е било между 5 и 10%", коментира още експертът.

От КНСБ настояват за увеличение от 10% на всички заплати от 2024 година.

"10%, да, но КНСБ от години набляга на минималната работна заплата и ако говорим за политика по доходи - тя започва именно от това. Няма как да не настояваме за ръст на заплатите, защото поглеждайки, имаме близо 30% инфлация за период от година и половина, а работните заплати също са нараснали с толкова. Нашето изчисление за минималната работна заплата е на база поправката в Трудовия кодекс, която предвижда минималната работна заплата в страната да бъде поне 50% от средната работна заплата", подчерта Росица Макелова.

По думите ѝ при плодовете се забелязва ръст от 10%, при захарните изделия - 20%, при месата - над 10%.

Попитана от какво най-често се отказваме, за да пестим пари, тя отговори: "Хората ще се лишават от неща, които не са от първа необходимост - ще се ограничи потреблението в заведенията за обществено хранене, ще се ограничи културния живот. Кредите са бич за българското общество - нещо, което много рефлектира върху това да се развива феноменът на сивата икономика. Семействата, които се отопляват на газ, трудно реагират на огромния скок на цените. Енергийните нужди представляват много голяма част от издръжката, на което и да е семейство."