Близо 100 000 българи са сменили адреса си в страната, за да започнат по-хубава работа. Строителите и IT специалистите са най-склонни да променят местоживеенето си, ако им се предложат по-добри условия и заплата, сочи проучване на Българската стопанска камара.

„Секторът „Информационни и комуникационни технологии“ е един от най-бързо развиващите се в света и търсенето на квалифицирани кадри е голямо. Това води до конкуренция между работодателите, които предлагат по-високи заплати и по-добри условия на труд, за да привлекат и задържат най-добрите кадри“, коментира пред в. „Телеграф“ Атанаска Тодорова, която е представител на КНСБ в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност.

Работещите в сферата на туризма също са склонни да си сменят местоживеенето, но при тях това става сезонно. Инструктори по зимни и летни спортове и аниматори се местят на морето през лятото, а през зимата на някои от планинските ни курорти. „Работещите в здравеопазването, както в страната, така и в Европа, през последните десет години също се преместват. Лекари, медицински сестри и асистенти са готови да се местят в райони с недостиг на кадри, където могат да получат по-висока заплата и по-добри условия на труд“, допълва Атанаска Тодорова. Според нея в строителния сектор работещите също от години се преместват в градове и държави, където има по-добро заплащане.

16 са големите икономически центрове у нас и те обхващат 132 общини, сочи последното проучване на Института за пазарни изследвания. На територията на петте големи града – София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Бургас, както и свързаните с тях общини, живее три четвърти от населението у нас. Към икономическите ядра ежедневно пътуват хора, които работят там. „Всеки ден в София влизат 70 000 души от 30 околни общини, за да работят в града“, посочи икономистът Петър Ганев, който е и един от авторите на изследването.

Той подчерта, че вътрешната миграция се разделя на две. От една страна са класическите миграционни процеси, които се формират от младите на 18-20-22 години. Те се местят в големите градове заради възможностите за образование и работа, както и за качество на живот по-близко до европейското. „Другият поглед към вътрешната миграция е ежедневното пътуване за работа, което формира периферията на икономическите центрове“, допълни Ганев.

Логично най-много са хората на възраст между 15 и 64 години – почти 64 на сто, а малко под 20 на сто са възрастните, които обикновено сменят града със селото. Почти половината от вътрешните мигранти сменят един град с друг. Град със село са сменили една четвърт от общия брой на хората, решили да се преселят. Само 10 на сто са се преместили от едно село в друго. 13 175 души обаче са взели радикалното решение да се изнесат в чужбина. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия и Турция. Потокът от емигранти към Великобритания е намалял и е наполовина на другите две дестинации.