За пациента

Д-р Мариана Контева: Необходимо е обединение на гилдията и строг контрол

"Понтика" има отлична акредитационна оценка от МЗ, както и сертификация по ISO 9001-2008, което показва, че нямаме нужда от допълнителна реклама за нивото на извършваната тук медицинска дейност, казва управителят на кардио центъра



Доктор Контева, как се отнасяте към инициативата на Дружеството на кардиолозите за проверка на кардио центровете заради сигнали, че се извършват ненужни манипулации и по този начин се източва Здравната каса?


От дълго време коментираме с колеги, че тази инициатива трябваше да започне още със стартирането на самостоятелната специалност инвазивна кардиология. Трябваше да се установят навреме пропуските и грешките в работата на работещите инвазивни центрове, за да се наложи един по-сериозен контрол.

Лошото е, че сега идеята за проверка, тъй като е закъсняла, идва със сериозно дискредитиране на професията на лекаря, което отдавна и настойчиво се прокламира в медиите. Големият ни проблем е, че квалификацията и качеството на труд ,стилът на работа много често не корелират с контрола. И независимо от твърденията, че спазваме европейските стандарти и правила, това не винаги се случва.

Аз съм продукт и ученик на големи институции, обучавана съм от професори и академици, за които пациентът винаги е бил на първо място. Тази «битка» между кардиохирурзи и инвазивни кардиолози никога не е била на преден план, защото е важно да помогнеш на пациента да оживее и да подобриш качеството му на живот, а не дали той е бил опериран или е преживял коронарна ангиопластика. Всичко е резултат на единна, екипна работа, единствено и само в името на пациента и е базирана на сериозен и дългогодишен медицински опит, квалификация и правила за добра медицинска практика.

Съществуват стандарти/ Guideline /, по които ние работим, които трябва да се спазват навсякъде и които непрекъснато се обновяват. Съвсем скоро излезе Guideline за миокардната реваскуларизация, в който много строго и точно са уточнени критериите – кога може да се „стентира” един пациент и кога е по-добре той да бъде опериран.

Аз съм категорично за това да има правила и дано да успеем да върнем разклатеното доверие в нашата високо отговорна дейност. Зад работата ни стоят много години къртовски труд, много лични лишения, много компромиси и „купища” квалификации. Страшно много изпити и сертификати, ежедневни и ежемесечни непрекъснати усилия, за да подновяваме квалификацията си и да сме в крак с новостите, за да отговорим на изискванията, които поставят пред нас непрекъснато развиващата се медицина, пациентите и не на последно място конкуренцията. Когато информация за източване на касата се публикува на първите страници на вестниците, тя най-малкото е плашеща. Дори като майка, ако погледна това, което пише във вестниците – за източване на здравната каса за здрави сърца, ще си помисля: Боже, ужас, утре имам час за постъпване в болница- няма да отида! И какво се случва? Увеличава се броят на инфарктите, на пациентите, които не получават адекватна медицинска помощ, инвалидизациите, заболеваемостта, смъртността.

Как гилдията на кардиолозите ще защити името си, как ще убеди хората, че се прави това, което е най-адекватно за пациента?

Както вашите читатели вече са прочели – „ 9 от 48 инвазивни лаборатории в България изследват здрави сърца”, това значи, че при 9 от тях процентът на пациентите, които не е трябвало да бъдат подложени на инвазивна процедура е над 70%. Лошото е, че това ще промени убедеността на пациента, че трябва да използва съвременните методи на лечение при съдовите изяви на атеросклероза.

Откакто ги има тези 48 лаборатории у нас и от стартирането на инициативата на Дружеството на инвазивните кардиолози „Стент за живот”-„Stent for life” в пъти е паднала смъртността от инфаркт. Ние сме вече в първите топ 10 от Европейските страни, в които по съвременен, бърз и своевременен начин се лекува инфаркт на миокарда, а бяхме на опашката. Сърдеchно съдовите заболявания са причина за смъртност и заболеваемост №1 в България, смъртност в пъти по-голяма от тази при катастрофите и онкологичните заболявания.

Ако тези цифри ги обърнете в човешки животи? Не трябва да забравяте, че инфарктът е подмладен, засяга между 35 и 45 годишни млади, работещи хора. Можете сами да направите извод колко много хора са върнати на семействата си, на работодателите и са възстановили нормалния си ритъм на живот. Заради една гнила ябълка не трябва хората да си мислят, че ябълката е лош плод.

И все пак не може да отречете, че имате колеги, които нарушават правилата… Въпросът е как самата общност може да се справи с тях?

Проф. Начев наскоро в своя статия в централен всекидневник казва точно това, че има” търговци в храма”, хора които нарушават принципи, правила и хипократова клетва. Така че аз и всички специалисти и професионалисти в бранша бихме застанали зад идеята да се спазват правилата и стандартите, за по- висок контрол, да не се допуска тези т.нар.”търговци в храма” да унищожат смисъла на това да влизаме да се лекуваме в болница.

Каква е практиката в „Понтика“? Кога се пристъпва към поставяне на стент? Има ли ограничение на стентовете, които могат да се поставят на един човек?

Отговорът на този въпрос много ми се иска да го дам в цифри, защото зад тях стои труд. Имахме сериозен медицински одит, който показа, че дейността на „Понтика“ е над нивото на приетите у нас стандарти и е на европейско ниво и качество на медицинска дейност. В тази констатация се изтъква фактът, че в болницата процентът на изследвани пациенти с т.нар.”чисти” коронарни съдове, които са имали показания да бъдат изследвани, е 14 %. За сравнение процентът на тези пациенти в Швейцария и Германия е до 30%, когато се спазват правилата за добра медицинска практика. С гордост мога да кажа, че нашата болница работи на едно изключително високо ниво на обслужване. Средният брой стентове, които са поставяни на нашите пациенти, са едва 1,7 на пациент.Тоест дори не се достига максималният финансиран от касата брой на пациент-4.

Какво трябва да знаят пациентите за последващите рискове при стентиране. Има ли значение качеството на стента?

Стентовете/ или т. нар вътресъдови импланти/, с които се работи в България, са същите, с които се работи в Германия, Швейцария, Америка и Австралия. Ние нямаме български стентове и те са такива, каквито могат да бъдат поставени навсякъде извън страната. Разбира се, че броят им има значение, той зависи от анатомията на коронарната артерия, от конкретния пациент, от това дали състоянието е остро или планово. Може би това, че ние в болницата работим и с кардиохирургия, ни прави по-умерени и винаги се стараем да спазваме много строги медицински критерии. Всеки пациент се обсъжда индивидуално на кардио- хирургичен колегиум и се взима конкретно решение за лечебна процедура, била- тя ангиопластика или оперативна реваскуларизация -базирано на медицинските стандарти и на конкретния казус - здравословно състояние , възраст, коронарна анатомия.

Крайно време е гилдията да се обедини и да контролира по-изкъсо работещите структури, да се направи сертифициране, което да бъде срочно- за 2 или 5 години на всеки един от центровете и на случаен принцип да бъде проверявано качеството на работата в тях.

Много се надявам, че българинът ще остави футбола на футболистите, медицината на лекарите, обучението на учителите и ще си гледа конкретния бизнес, за да може тази страна да тръгне напред. „Разбирайки от всичко“ и „ месейки се във всичко“, хората не си вършат тяхната работа и пречат на другите да си вършат своята.

Неведнъж обаче сте казвали, че пациентът трябва да е информиран и да взима участие в своето лечение?

Да, пациентът трябва да участва в своето лечение, но не коментирайки и променяйки индикациите на лекаря.

В нашата практика има много пациенти, които „искат да им бъдат сложени стентове „, а не да бъдат оперирани, а показанията им не съответстват на това тяхно желание.

Атеросклерозата е като” пълноводна река” , която ние не можем да спрем, а само да забавим с лекарства ,операции, стентиране, защото това е природният начин на остаряване на организма. Дали операцията ще е първа или поставянето на стент, е по преценка на лекуващия екип и състоянието на пациента. Решението е трудно и комплексно и зад него се крие огромен екипен труд.

Всички ние- лекари, пациенти, родители, близки, администратори, журналисти имаме вина за създалата се ситуация- пациентът да диктува начина си на лечение. И това отвори” Кутията на Пандора”,като упорито се прокламира тезата, че докторът е виновен за това, че пациентът е болен, трябва да приема лекарства или да се оперира. Крайно време е пациентът да поеме своята отговорност за състоянието си – за това че пуши, че е с наднормено тегло, че не си е взел лекарствата, че не се профилактира. Всичко това има своите последици- не може да живееш нездравословно и да искаш да си здрав и лекарят да ти е виновен за състоянието- просто няма как това да стане.

И не на последно място -няма да се уморя да повтарям, че единственото, което има смисъл, за да я има „Понтика” са хилядите спасени пациенти с инфаркт, стотиците оперирани, стотиците спасени от ампутация. За нас е и винаги ще бъде най-важното ПАЦИЕНТЪТ, а не финансовият отчет.




viapontika.com

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus