Има хора, които и един ден не могат да живеят без кафе, но има и други, които са доста безразлични към него, или дори не го понасят. Разбира се, причината за тази разлика на вкусовете може да се дължи на възпитание, културна среда, и т.н. Може да се предположи, че ако всички възрастни в семейството пият кафе, то и децата ще свикнат с него, и ще го обикнат. Но дали тук няма и генетична основа?

В Molecular Psychiatry е публикувана статия, в която авторите, няколко десетки учени от различни изследователски центрове, пишат за гени, които влияят на любовта към кафето. Интересът на учените към него е напълно ясен: от една страна, то е един от най-популярните продукти, от друга страна, кафето и кофеинът имат много интересни физиологични свойства. Известно е например, че консумацията на кафе намалява риска от диабет тип II, заболяванията на черния дроб и синдрома на Паркинсон. Предполага се, че кафето също влияе на вероятността от онкологични и сърдечно-съдови заболявания, но как и по какъв начин, все още не е ясно. Също така, засега не е ясно, коя от съставките на кафето дава един или друг ефект: дали причината е в кофеина, или в някои други вещества, защото, както се оказа, безкофеиновото кафе също може да има благоприятен ефект за физиологията.

Мерилин Корнелис от Отделението на здравеопазването в Харвард и нейните коллеги, за да разберат защо някои хора обичат, а други не обичат кафе, са анализирали гените на повече от 120 хиляди души, европейци и американци от африкански произход. Те открили в генома осем локуса, от които зависи любовта към кафето; единични нуклеотидни замени в тях довеждали до увеличаване или намаляване консумацията на кафе.

Кои са гените, отговарящи за любовта към кафето? Първо, авторите са открили два нови гена, участващи в метаболизма на кофеина: POR и ABCG2. Модификациите им оказват силно влияние на количеството консумирано кафе. Други два гена, от които това зависи, BDNF и SLC6A4, са свързани с работата на мозъка, или по-точно с работата на центъра за удоволствие и укрепването на системата. Някои генетични модификации намаляват синтеза на протеини BDNF, и тогава човек става безразличен към кафето, очевидно поради факта, че не получава удоволствие. От друга страна, промените в гена SLC6A4, от който зависи транспортирането на невротрансмитера серотонин, увеличава привързанността към кафето.

Другите два гена GCKR и MLXIPL нямат връзка с метаболизма на кофеин, нито с невротрансмитерите, но са включени с метаболизма на мазнините и въглехидратите. Промените в гена GCKR увеличават чувствителността на мозъка към глюкозата, и вероятно, по този начин оказват влияние на привързаността към кафето. (Тук, може би, би било необходимо да се събере повече информация относно разликата между фенове на кафе със захар, както и тези, които обичат кафе във всякаква форма, макар и без захар.) Генът MLXIPL оказва влияние на любовта към кафето, но механизмът на тази връзка за сега не е ясен.

Разбира се, на отношението към кафето трябва да оказват влияние и вкусовите рецептори (и техните гени), но, както виждаме, това зависи не само от тях и, възможно, не толкова от тях .

Източник: Наука и жизнь