"Той е в истинския смисъл на понятието рожба на своето време; на българската душевност, на една епоха, лутаща се между земята и небето, между ралото и абсурдните илюзии, между легенди и драми", това казва изкуствоведът Марин Добрев за художника Иван Милев.

От началото на седмицата картини на самобитния автор, живял едва 30 години, са подредени в бургаската художествена галерия "Петко Задгорски". Експозицията съдържа творби от колекциите на художествените галерии в Казанлък, Стара Загора, Сливен, Софийска художествена галерия. Тя ще остане в Бургас до 30 август.

Кой е Иван Милев? Роден е на 19 февруари 1897 г. в семейството на Милю Лалев от с. Шипка. И досега се спори дали е дошъл на бял свят в овчарска къща край Казанлък или в дома му в Шипка.

Още като ученик в началното училище малкият Иван поразява учителите си със свежите си и самобитни рисунки.


Иван Милев е сред художниците, които са силни и в пейзажа, и в портрета.

През есента на 1916 г. е мобилизиран и зачислен в щаба на Въздухоплавателната дружина като военен художник. През следващата година е изпратен на Северния фронт да търси сюжети за изложба.

През 1919 г. получава свидетелство за зрелост от Казанлъшкото педагогическо училище и решава да учителства, за да събере пари за мечтаното следване в Художествената академия.

Изумителният усет към багри и форми, носещи българското, го превръщат в едно от големите имена на родното изобразително изкуство.

Три години учителства в с. Горски извор (Кору чешме), Хасковско. Критиците ги определят като изключително важни за творчеството му. Според тях неговата романтична душа намира сред безхитростните селски хора, подвластни на легенди, поверия и приказки, богат материал за сюжети.

През 1920 г. е записан като редовен ученик в Държавното училище по художествени изкуства – София, през 1925 г. завършва специалния курс в декоративния отдел при проф. Стефан Баджов.

През лятото на 1923 г. със студентска екскурзия посещава Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция, Венеция и успява да надникне в постиженията на световната живопис.

Завършва Държавната художествена академия с отличен за дипломната си композиция "Париж". Същата година (1925) за творбата си "Крали Марко" получава Държавна награда за изкуство.



Очаква се експози-
цията в галерия
"Петко Задгорски"
да привлече
и много гости
на Бургас.












През същата година се жени за даровитата оперна певица Катя Наумова и през следващата година (1926) се ражда единствената му дъщеря Мария. На 25 януари 1927 г. художникът умира внезапно от инфлуенца – само три седмици преди да навърши тридесет.

Две от най-известните картини на Иван Милев, за които се знае, че му е позирала една от най-големите красавици за времето си - Анна, съпруга на богатия търговец Александър Орозов. В платната на Милев тя е Ахинора, жената на Аспарух. Двата женски портрета са рисувани през 1922 (вляво) и 1925 г.





Какво казват други известни за Иван Милев:

Владимир Свинтила:
"Милев бе пръв и единствен нарисувал българското селско християнство. В неговата живопис са душите ни, нравите ни, надеждите ни, острите ни профили и облите ни гърбове, твърдите ни дълги пръсти, които хващат кораво кавала или брадвата".

Сирак Скитник:
"През земята мина болярин – богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни, забравени прадеди: девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чимширови ракли с нанизи, топени в баграта на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на Коралово море, и едно неспокойно сърце... Тъй би трябвало да почва приказката за Иван Милев, ако някой поиска да пише приказка за него."

Източници: Йорданка Трополова, списание „Български дипломатически преглед”, pravoslavieto.com