Любопитно
Ще помогне ли римският бетон на съвременната екология?
Ще помогне ли римският бетон на съвременната екология?
Траяновият пазар Снимка: Amphipolis/Flickr.com
Новите изследвания на римския бетон разкриха тайните на неговото дълголетие и могат да помогнат да се намалят емисиите на въглероден диоксид.
Нито едно пътуване до Рим не може да бъде пълно без посещение на Колизеума, Пантеона, Траяновият пазар и други паметници на древната архитектура, построени с помощта на бетон. Тези съоръжения са издържали проверката на стихиите в прожължение на почти две хиляди години. Каква е тайната на тяхната дълговечност?
На този въпрос се опита да отговори международна група от учени. Резултатите на тяхната работа са публикувани в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.
Бетонните проби са били изследвани в лабораторията Бъркли към Министерството на енергетиката на САЩ с помощта на рентгенова дифракция. Учените са изучили пресъздаденият "по древните рецепти" римски разтвор от вулканична пепел и вар. С този разтвор и чакъл от туф и тухли са изградени стените на Траяновия пазар около 110 година на н.е. .
В продължение на 180 дни авторите на статията са наблюдавали минералогичните промени, ставащи с разтвора по време на втвърдяването му. След това са сравнили резултатите с пробите от римските съоръжения. Изследователите открили, че микроструктурата на римският бетон се стабилизира чрез образуването на Stratlingite - траен калциево-алуминосиликатен минерал. Именно този минерал предотвратява разпространението на пукнатини на микро ниво и дава на бетона химическа устойчивост и структурна цялост в сеизмично активната среда.
Бетонът, с който са построени известните римски сгради представлява интерес не само заради своята дълговечност, но също и от гледна точка на съвременната екология. Свързващо вещество за повечето съвременни бетони е портландцимента, направен въз основа на варовик. За производството му е необходимо нагряване на смес от варовик и глина до 1450 градуса по Целзий. Всяка година се използва около 19 милиарда тона портландцимент, а при производството му се отделя огромно количество въглероден диоксид - около 7% от годишния обем на този газ, изхвърлян в атмосферата.
Разтворът, който се е използвал в римския бетон, е смес от вулканична пепел (85% разтвор), прясна вода и вар, които били нагрявани при значително по-ниска температура. Парчетата от вулканичен туф и тухли са съставяли около 45-55% от обема на бетона. Ако вулканичната пепел се включи в производствения цикъл на съвременният бетон, емисиите на въглероден диоксид ще намалеят драстично.
Източник: Science Daily, nkj.ru
Нито едно пътуване до Рим не може да бъде пълно без посещение на Колизеума, Пантеона, Траяновият пазар и други паметници на древната архитектура, построени с помощта на бетон. Тези съоръжения са издържали проверката на стихиите в прожължение на почти две хиляди години. Каква е тайната на тяхната дълговечност?
На този въпрос се опита да отговори международна група от учени. Резултатите на тяхната работа са публикувани в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.
Бетонните проби са били изследвани в лабораторията Бъркли към Министерството на енергетиката на САЩ с помощта на рентгенова дифракция. Учените са изучили пресъздаденият "по древните рецепти" римски разтвор от вулканична пепел и вар. С този разтвор и чакъл от туф и тухли са изградени стените на Траяновия пазар около 110 година на н.е. .
В продължение на 180 дни авторите на статията са наблюдавали минералогичните промени, ставащи с разтвора по време на втвърдяването му. След това са сравнили резултатите с пробите от римските съоръжения. Изследователите открили, че микроструктурата на римският бетон се стабилизира чрез образуването на Stratlingite - траен калциево-алуминосиликатен минерал. Именно този минерал предотвратява разпространението на пукнатини на микро ниво и дава на бетона химическа устойчивост и структурна цялост в сеизмично активната среда.
Бетонът, с който са построени известните римски сгради представлява интерес не само заради своята дълговечност, но също и от гледна точка на съвременната екология. Свързващо вещество за повечето съвременни бетони е портландцимента, направен въз основа на варовик. За производството му е необходимо нагряване на смес от варовик и глина до 1450 градуса по Целзий. Всяка година се използва около 19 милиарда тона портландцимент, а при производството му се отделя огромно количество въглероден диоксид - около 7% от годишния обем на този газ, изхвърлян в атмосферата.
Разтворът, който се е използвал в римския бетон, е смес от вулканична пепел (85% разтвор), прясна вода и вар, които били нагрявани при значително по-ниска температура. Парчетата от вулканичен туф и тухли са съставяли около 45-55% от обема на бетона. Ако вулканичната пепел се включи в производствения цикъл на съвременният бетон, емисиите на въглероден диоксид ще намалеят драстично.
Източник: Science Daily, nkj.ru
Comments
comments powered by Disqus