Един велик християнин, който има огромни заслуги за развитие и налагане на християнството, е почитан на 15-ти юли.

Свети княз Владимир е внук на Света Олга, покръстила Русия. Света Олга, а след нея и княз Игор стават християни, но техният син Светослав отказвал да спазва християнските традиции и почитал идолите.

Синът на княз Светослав, Владимир, също израснал сред езическите обичаи, затова станал зъл и кръвожаден владетел. Години по-късно попаднал на ръкописи, останали от времето на неговите баба и дядо – Света Елена и княз Игор.

В тях се говорело за християнството. По същото време княз Владимир се оженил за княгиня Милолика – Анна, която била благородничка, православна християнка и българка. Младата дама дошла от България в Русия, придружавана от своя свещеник. Тя оказала огромно влияние върху княз Владимир и той станал християнин. След като приел Свето кръщение, княз Владимир осъзнал колко жесток и лош човек е бил. Дълги години той се разкайвал за тези свои грехове.

Трансформацията на княз Владимир била очевидна- той станал милостив. В двореца пристигали бедни и страдащи хора, които имали нужда от помощ. Свети княз Владимир им давал пари, храна и други неща, от които се нуждаели.

Владимир е старинно име, видоизменено и преосмислено от Владимер – “велик владетел”, “владетел на света”.

Днес ден празнуват Владимир, Влад, Владо, Владко, Влади, Владимира, Владка, Владена, Владина, Владилена, Владилен, Владислава, Владислав, Влайко, Влайчо, Господин.



Света Юлита произлизала от рода на предишните римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да възприеме.

Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.

Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.

Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата "Св. Богородица".