"Партиите безнадеждно закъсняха с издигането на кандидатури. За ГЕРБ протакането е изгодно, тъй като имат по-широка банка кадри, но за другите - не" , смята социологът Юлий Павлов.

"Нима президентът на САЩ би могъл да се нарече обединител? Или френският президент? Дори да свалим летвата до по-реалистични очаквания, няма хора, които да обединят дори част от обществото в даден политически спектър. Нито една партия не може да спечели сама, включително ГЕРБ. Няма такива хора" , каза Маринов.

Юлий Павлов е на мнение, че партийно обвързаните фигури силно поляризират общественото мнение. Самият Бойко Борисов също е такъв. Не виждам никаква логика да се премести от най-важния пост в държавата на позиция, в която просто ще олицетворява нещо, а по конституция от него нищо няма да зависи. За много партийни кандидатури неодобрението силно доминира над одобрението.

Личности като Кристалина Георгиева биха могли да спечелят одобрение, но тя си затвори вратите към българската политика с опитите си да търси одобрението на други държави за генерален секретар на ООН.

Може би Йорданска Фандъкова би могла да е успешен кандидат, защото за тази фигура е важно не толкова одобрението, колкото липсата на неодобрение, каза още Юлий Павлов. Александър Маринов

Александър Маринов подчерта, че в желанието си да намерят кандидат, някои партии прибягват към имена, които нямат нищо общо с тях. Например проф. Огнян Герджиков и лявото. Би могъл да бъде интелектуалец, авторитетна личност, но изискването да е послушен в този случай няма да бъде спазено, смята Маринов.

Проф. Огнян Герджиков е много почтен човек и отговаря на условието да няма силно неодобрение към него, каза Павлов. Той не смята, че се търси послушен кандидат.

Източник: БНР