В началото на 20-ти век, Айтос е приютил един истински народен будител - учителя, свещеника и революционера Петър Димитров Киприлов, родом от с.Пирок, Лозенградско, патрон на ТД "Петър Киприлов" - Айтос. По повод юбилея, гост на тържеството беше тракийският поет от Варна - Иван Демиров, чийто родители са бежанци от с. Коeво, Лозенградско, съседно на родното място на свещеник Киприлов. Патриотичен подтик вдъхновил народния поет да напише дузина стихове, посветени на легендарния защитник на поробените българи в Странджа планина. Начало на тържественото честване в Айтос, с патриотичния марш „Край Босфора шум се вдига“, дадоха децата от Вокална група „Звънчета“ с ръководител Еожени Агоп Герджикова, артист от Бургаската опера и учител в СУ „Никола Вапцаров“- Айтос. Димитър Ошавков, Председател на ТД "1897 Петър Киприлов“ развълнува присъстващите с прочувствено слово за тракийското движение и за историята на Тракийско дружество в Айтос.

„Тракийското дружество в града възниква в защита интересите на българите-бежанци от Източна и Беломорска Тракия и от Мала Азия. Протоколът, подписан от 19 учредители, е изпратен на дружеството – майка в град Варна, което го признава за свой член, считано от 1 януари 1897 г.. В бр.32 с.г. на в-к „Странджа“се съобщава, че на 26 януари 1897 г.в Айтос е учредено Тракийско младежко дружество, което приема името на варненското дружество „Странджа“, каза още в словото си Председателят. Бягството на българите от Източна Тракия и Мала Азия и заселването им в Айтоския край е драматично и се извършва на няколко бежански вълни. През 1920 год.в Айтос вече има настанени 300 бежански семейства или общо над 1800 души от различни ограбени и опожарени селища в Източна Тракия и Мала Азия. Много бежанци намират подслон и в околните на Айтос села - Тополица, Караново, Пирне, Българово, Руен, Черноград, Карагеоргиево, Съдиево, Люляково. А в града, общинският съвет предоставя терен за застрояване на тракийски квартал Хисар.

В протоколите на дружеството, най-вече в периода 1923-32 г. е съхранен духът на времето - онзи ентусиазъм и идеализъм, с която са работили десетки дейци за съхраняване и реализиране на тракийската кауза. Отличителна черта в живота на дружеството е взаимопомощта. Макар че през годините в тракийското дружество винаги са липсавли достатъчно средства, членовете и гражданите са подпомагали дейността му. "В душата на всеки измъчен бежанец е имало една мисъл – кога ще настъпи този ден, в който ще бъде настанен и оземлен, така че пак да се радва на своя собственост и на плодовете на своя труд. Многобройни са свидетелствата за тежката участ на бежанците, намерили подслон при своите братя в България. Най-ярко свидетелство за „злодеянието на века“, /както сполучливо го охарактеризира публициста Стоян Райчевски/, са фактите в книгата на проф. Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913 г“. През тази година„Библията на тракийските бежанци“, както я наричат тракийци, ще бъде издадена и на английски език, за да станат достояние на нашите приятели от Европейския съюз, кървавите деяния над българите от Тракия,Мала Азия и Македония.

Малко прокудените тракийци успяват да вземат със себе си документи за самоличност. В Източна Тракия изоставят всичко - домове, земя, пари, ценности. В тази връзка, през 1992-1993 г., съгласно указанията на централното тракийското ръководство, в цялата страна се провежда кампания за подаване на клетвени декларации за заграбените имоти. Актуалните изчисления сочат, че имотите на тракийските бежанци възлизат на 15 милиарда долара - задължения на Република Турция за порпуснати ползи. През 1992 г. е открит официално клуб на тракийското дружество в Айтос, в който са приети над 200 клетвени декларации от наследници на тракийски бежанци, които са предадени на централното ръководство. Междувременно, при ремонта на стара къща в Айтос са намерени 156 архивни документи на оземлени бежанци от Айтоска околия, с които дружеството е подпомогнало наследниците на имоти, припомни още Димитър Ошавков. С истинско вдъхновение, в съпровод на акордеониста Жеко Димов, Иван Демиров рецитира свои стихове от юбилейното издание „Тракийска летопис“, на дружество „Капитан Петко Войвода“- Варна. Поетът беше възнаграден от тракийци с бурни аплодисменти. Фолклорна група при айтоското тракийско дружество представи за пръв път песента „Отецът“, по стихове на Демиров и музика на Георги Германов, посветена на патрона на дружеството. Поетичен рецитал на малоазийския клуб при Бургаското дружество "Екзарх Антим І", развълнува до сълзи присъстващите в залата. И тракийската поетеса Елена Великова поздрави тракийците от Айтос за юбилея със свои стихове. Юбилейното тържество беше уважено от Красимир Премянов - Председател на СТДБ и членовете на Централното ръководство - Боряна Бужашка и д-р Ваня Стоянова, които дариха дружеството с най-новите издания на Тракийския научен институт София.

Библиотеката на тракийското дружество се обогати с новото изследване на Боряна Бужашка „Източнотракийският въпрос в българо-турските дипломатически отношения /1913 – 2016 г./“, издадена по повод 120-годишнината от началото на организирано тракийско движение в България. Книгата е придружена с документална част и представя оригинални и непубликувани досега документи от архива на Министерството на външните работи. Изследването е подредено хронологически и обхваща периода до 1990 г., и дава възможност на читателя да се потопи в атмосферата на различните страни от българо-турските отношения и опитите да се разрешат спорните въпроси. Айтоското дружество получи като дар от института книга 14-15 на "Известия на ТНИ", където е публикуван докладът на Димитър Ошавков по повод 165 години от рождението на Петър Киприлов, а д-р Ваня Стоянова обяви пред айтоските тракийци, че в следващото издание на "Известия-та" ще бъде публикувана и историята на ТД "Петър Киприлов" - Айтос. От името на варненските тракийци, Румяна Вълчева, Председател на Националния тракийски женски съюз и Председател на ТД „Капитан Петко Войвода“- Варна поздрави айтоските тракийци за юбилейната годишнина и дари книги и видеоматериали от Националното честване в гр.Варна по повод 120-годишнината от учредяването на тракийската организация в България. Ветеранът на тракийското дружество в гр. Казанлък, Костадинка Димитрова също отправи сърдечни поздрави за юбилея на тракийци от Айтос с пожеланието плодотворното сътрудничество между двете тракийски дружества да продължи да се развива и обогатява с нови инициативи. Казанлъчани изненадаха дружеството в Айтос с разсад от българска роза, с пожелание благоуханната роза да се развива и в нашия град И Председателят на ТД „Капитан Петко Войвода“ - Карнобат, Милка Спасова поздрави домакините за юбилея. „Помнете трагичната тракийска история, но бъдете горди, че сте запазили своя български дух, своите родови корени и своята тракийска вяра“, заяви Стасова в препълнената зала на Община Айтос, която се оказа тясна са наследниците на тракийската идея.

Празненството на айтоските тракийци завърши с концертна програма, поднесена професионално от фолклорен състав при Тракийско дружество „Екзарх Антим I" - Бургас, с ръководител Николинка Миндова, за което поднасяме горещата благодарност на айтоските тракийци към Тодор Ангелов, Председател на Националния младежки съюз и Председател на ТД„Екзарх Антим I“Бургас. По случай 120-годишнината от учредяването на тракийско дружество в град Айтос. и истинско признание за дейността на Тракийско дружество „1897 Петър Киприлов“ беше наградата на Централното ръководство на СТДБ - сребърен плакет „Капитан Петко Войвода“. Чест за дружеството беше да посрещне на юбилея и правнучките на Петър Киприлов - Елена Петрова и Величка Георгиева.

Димитър Ошавков – председател на ТД „1897 Петър Киприлов“