Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, а по Божествена благодат.

А понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух.

Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, чрез Който ни се дарява всяка мъдрост и Който е източникът на живота.

Празникът се нарича така, защото в деня на старозаветната Петдесетница, когато в Иерусалим се стичало голямо множество народ да принесат с благодарност към Бога установената от закона жертва, а апостолите били събрани и се молели за възкресението на Христос.

Около третия час по еврейско време настанал голям чул шум от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън пламнал в душите на апостолите и изпълнени с благодат, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на различни, непознати за тях дотогава чужди езици.

Това им дало бодрост, сила и мъжество да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с готовност да отдадат и живота си за Христовата вяра.

Тогава свети апостол Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се присъединили към първата християнска общност.

След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден.