В Литва има едно място, при посещението на което човек просто няма как да остане равнодушен. Нарича се Хълмът на кръстовете, а посетителите ги побиват тръпки, когато се изправят пред него. Изуството за изработване на кръстове в Литва е уникално и е включено в списъка с културното наследство на ЮНЕСКО.

На около 11 километра извън град Шауляй в северната част на Литва една стара и тайнствена могила се издига под тежестта на над 200 хиляди кръста. Вятърът наоколо вие така силно и зловещо, че кара всяко стръкче в околността да се поклони пред металните и дървени разпятия. А наоколо витае мистичен дух.

Известна като Хълм на кръстовете, могилата е сложен разказ за войни, въстания и легенди. Древните предания, загадъчните видения и разказите за хаос обграждат хълма, а точният му произход остава загадка и до днес. Местните описват могилата като пропита с множество тайни.

Според легендата на мястото на хълма някога е имало църква. Но по време на ужасна буря светкавица ударя храма и го погреба завинаги под пясъка и скалата, заедно с всичко в сградата. Хората казват, че и до днес при изгрев слънце може да види призрачното шествие на монаси в подножието на хълма.

През вековете магическите прояви, виденията на светците и появата на призраци стават част от историята на мястото. Съществуват множество легенди за произхода на хълма, покрит с кръстове. Но най-известната от тях е историята на отчаян баща, чиято дъщеря внезапно ляга тежко болна. Докато момичето лежи на смъртното си ложе, бащата получава видение на жена, която му казва да направи дървен кръст и да го постави на близкия хълм. Веднъж направи ли го, неговата рожба ще оздравее. На сутринта отчаяният родител запретва ръкави. Той издялква дървен кръст и хуква към хълма. Когато се връща у дома, дъщеря му го посреща на прага, пращяща от здраве.

От тогава до сега хората окичват с кръстове мястото с надеждата, че техните молитви ще бъдат чути и желанията им ще се сбъднат. Не винаги хълмът е свързван с оптимизъм. В опит да изкорени християнството в източния блок съветските власти се опитват многократно да сринат мястото. Ползват се тежки булдозери, горят се дървените кръстове, а металните и каменните разпятия се отнасят за скрап и строителство. Хората, които поставят кръстове на хълма, биват глобявани или затваряни. Но и това не спира вярващите, които се множат въпреки религиозното потисничество.

Сега - повече от трийсет години след падането на Съветския съюз, кръстовете все още стоят на мястото си. Гордо издигащ се като светилище за местните Хълмът на кръстовете днес е покрит с повече от 100 000 разпятия и други религиозни икони. А броят им се увеличава с всеки изминал ден.