Иасон и Сосипатър живяли по времето на светите апостоли. Хора отдадени изцяло на Бога, те проповядвали Евангелието в различни страни и били епископи в различни градове. Съдбата ги срещнала на остров Корфу, където заедно направили много чудеса. Посветили много езичници в божието слово, утвърдили Християнската вяра на острова.

Проповедническата дейност на двамата апостоли предизвикала гнева на местния управител. По негова воля те били отведени в тъмница и жестоко изтезавани пред очите на целия народ. Двамата светци понасяли смирено всички унижения и страдания, с което трогнали дъщерята на управителя и тя сама станала християнка. За тази дързост беззащитната девойка била жестоко наказана от обезумелия си баща. Той заповядал да я вържат на дърво, да я запалят и убият, като пробождат тялото й със стрели. А живота на християните превърнал в ад. Много от тях потърсили спасението си в бягство. Тръгнал по петите им, озверелият управник се удавил в морете.

След смъртта му Иасон и Сосипатър били освободени. Много езичници повярвали в силата на Бог и станали християни. Светите мъже се върнали там, откъдето тръгнали. Иасон станал епископ на Тарс, а Сасипатър – на Икония, където продължили да проповядват Божието слово до смъртта си.