Общество
Посолствата ще канят наши зад граница на срещи, за да ги агитират да се върнат
Посолствата ще канят наши зад граница на срещи, за да ги агитират да се върнат
С близо 10 000 души на година у нас се топят младите хора. Това показват данните, разписани в Национална стратегия за младежта 2021 – 2030г., която е качена за обществено обсъждане в платформата за обществено обсъждане.
От документа става ясно, че хората на възраст 15 – 29 години у нас са били малко над милион през 2019 г., но още през 2020 г. са намалели с 10 000. Цифрата е равна на приблизително цялото постоянно население на град, колкото Несебър.
Прогнозата на държавата е, че броят на младите ще продължи да се топи в следващите 5 години, когато ще стигне до малко над 972 души в тази възрастова група. През 2030 г. обаче се очаква ново увеличение на младите и ако тенденциите се запазят, тогава те ще минат отново 1 милион.
От профила на младите у нас се вижда, че 3/4 от тях живеят в градовете, а 251 331 в селата. 33% от младите хора на възраст 15-29 г. пък са ученици или студенти, които не работят, 43%
работят на пълна заетост, а 4% работят на частична заетост
Още по-тревожни са обаче данните за раждаемостта при младите. Според анализа 19% от младите хора имат деца, в тази група малко над ⅓ са с едно дете, 29% – с 2 деца, а 8% с по три. 14% от младите хора в България пък живеят без брак. В същото време обаче страната ни е първа в ЕС по раждания от жени под 20-годишна възраст. Една от всеки 8 жени в България ражда за първи път под 20-годишна възраст. Документът показва още, че българските младежи
напускат дома на родителите си средно на 30 год. като мъжете живеят с родителите си до 32.1 години, а жените – до 27.6 год.
Положителна тенденция обаче се отчита при българското самосъзнание на младите у нас – 81% от тях се гордеят, че са граждани на България. Наблюдава се и увеличение на дела на младите хора, които нямат намерение да емигрират. Данните от 2019 г. показват, че мнозинството от младежите (43%) биха останали да живеят на мястото, където живеят в момента. 27% посочват, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина, 18% в друго населено място в страната. Всеки втори на възраст 15 -17 г. смята, че България ще е по-добро място за живеене, 25% не очакват някаква промяна. 63% в тази възрастова група вярват, че животът им в бъдеще ще бъде по-добър, а 15% – много по-добър от този на техните родители.
Висок е процентът на младите хора, които са продължили своето образование в редовна форма на обучение във висше учебно заведение след завършване на гимназия. Това говори за осъзнаване на образованието като ценност и стремеж към още знания и умения. България се развива с високи темпове по отношение на информационните технологии. 54% от младежите на възраст 16-24 год., разполагат с основни или над основните дигитални умения. Практически всеки младеж разполага с мобилен телефон (98%). Малко по-нисък е процентът на тези, които притежават компютър, като почти всеки от тях имат достъп до интернет у дома.
От анализа става ясно, че е налице положителна настройка на младия човек към доброволчеството: 39% от анкетираните млади хора са участвали в доброволчески инициативи през последните 3 години в България. Същевременно не е малък и процентът на младежи, които не са участвали изобщо в доброволчески акции.
68% от младите хора смятат, че си струва човек да участва в доброволчески
(дарителски акции) и биха се включили преобладаващо в такива, в които се контактува с хора/деца в нужда, социални дейности, при бедствия и аварии или в дейности по опазване на околната среда.
Програмата включва и мерки за достигане до младите българи в чужбина. Една от тях е насърчаване професионалната реализация в България на младите хора, завършващи висшето си образование или работещи в чужбина. Друга идея е за организиране на регулярни срещи в задграничните представителства с младите българи в чужбина, на които да бъдат канени за дискусия реализирали се българи в страната по акредитация. Предвижда се и изграждане на платформа за младите българи зад граница и организиране на тематични срещи на българите по страни.
Източник: Български новини
От документа става ясно, че хората на възраст 15 – 29 години у нас са били малко над милион през 2019 г., но още през 2020 г. са намалели с 10 000. Цифрата е равна на приблизително цялото постоянно население на град, колкото Несебър.
Прогнозата на държавата е, че броят на младите ще продължи да се топи в следващите 5 години, когато ще стигне до малко над 972 души в тази възрастова група. През 2030 г. обаче се очаква ново увеличение на младите и ако тенденциите се запазят, тогава те ще минат отново 1 милион.
От профила на младите у нас се вижда, че 3/4 от тях живеят в градовете, а 251 331 в селата. 33% от младите хора на възраст 15-29 г. пък са ученици или студенти, които не работят, 43%
работят на пълна заетост, а 4% работят на частична заетост
Още по-тревожни са обаче данните за раждаемостта при младите. Според анализа 19% от младите хора имат деца, в тази група малко над ⅓ са с едно дете, 29% – с 2 деца, а 8% с по три. 14% от младите хора в България пък живеят без брак. В същото време обаче страната ни е първа в ЕС по раждания от жени под 20-годишна възраст. Една от всеки 8 жени в България ражда за първи път под 20-годишна възраст. Документът показва още, че българските младежи
напускат дома на родителите си средно на 30 год. като мъжете живеят с родителите си до 32.1 години, а жените – до 27.6 год.
Положителна тенденция обаче се отчита при българското самосъзнание на младите у нас – 81% от тях се гордеят, че са граждани на България. Наблюдава се и увеличение на дела на младите хора, които нямат намерение да емигрират. Данните от 2019 г. показват, че мнозинството от младежите (43%) биха останали да живеят на мястото, където живеят в момента. 27% посочват, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина, 18% в друго населено място в страната. Всеки втори на възраст 15 -17 г. смята, че България ще е по-добро място за живеене, 25% не очакват някаква промяна. 63% в тази възрастова група вярват, че животът им в бъдеще ще бъде по-добър, а 15% – много по-добър от този на техните родители.
Висок е процентът на младите хора, които са продължили своето образование в редовна форма на обучение във висше учебно заведение след завършване на гимназия. Това говори за осъзнаване на образованието като ценност и стремеж към още знания и умения. България се развива с високи темпове по отношение на информационните технологии. 54% от младежите на възраст 16-24 год., разполагат с основни или над основните дигитални умения. Практически всеки младеж разполага с мобилен телефон (98%). Малко по-нисък е процентът на тези, които притежават компютър, като почти всеки от тях имат достъп до интернет у дома.
От анализа става ясно, че е налице положителна настройка на младия човек към доброволчеството: 39% от анкетираните млади хора са участвали в доброволчески инициативи през последните 3 години в България. Същевременно не е малък и процентът на младежи, които не са участвали изобщо в доброволчески акции.
68% от младите хора смятат, че си струва човек да участва в доброволчески
(дарителски акции) и биха се включили преобладаващо в такива, в които се контактува с хора/деца в нужда, социални дейности, при бедствия и аварии или в дейности по опазване на околната среда.
Програмата включва и мерки за достигане до младите българи в чужбина. Една от тях е насърчаване професионалната реализация в България на младите хора, завършващи висшето си образование или работещи в чужбина. Друга идея е за организиране на регулярни срещи в задграничните представителства с младите българи в чужбина, на които да бъдат канени за дискусия реализирали се българи в страната по акредитация. Предвижда се и изграждане на платформа за младите българи зад граница и организиране на тематични срещи на българите по страни.
Източник: Български новини
Comments
comments powered by Disqus