Общество
Църквата почита свети мъченик Андрей Стратилат и преподобни Теофан Нови Атонски
Църквата почита свети мъченик Андрей Стратилат и преподобни Теофан Нови Атонски
Българска православна църква почита днес паметта на Свети мъченик Андрей Стратилат и с него 2593 мъченици, както и на преподобни Теофан Нови Атонски.
По време на царуването на жестокия гонител на християните Максимиан, съуправител на император Диоклециан (285-305), в Сирия имало един храбър войник на име Андрей. Той тайно вярвал в Христа. Императорът го назначил за стратилат (военачалник) и го изпратил да воюва с персите. Андрей имал малка войска, но сам давал пример на безстрашие и научил войниците си да вярват в Бога и да се уповават на неговата сила. След като удържал бляскава победа, той се върнал в Сирия.
Там завистливи хора донесли на управителя, че Андрей е християнин. Тогава го повикали на съд и го предали на изтезания, измъчвали и войниците му. Тъй като Максимиан знаел, че целият народ уважава Андрей, той се побоял да го накаже със смърт и го освободил, но писал на управителя да намери за него друга вина.
Свeти Андрей с войниците си отишъл в киликийския град Тарс да приемат Светото Кръщение. Тогава управителя на Сирия известил в Тарс, че той уж е вдигнал с войниците си бунт срещу императора. Изпратени били войски, който избили всички.
Теофан се замонашва в светогорския манастир Дохиар и е избран за игумен на манастира. Заминава за Цариград и там спасява сестриника си, който е отвлечен от турци, за да бъде направен яничар. Укрива племенника си на Света гора и той се замонашва там. Част от братята в Дохиар обаче, притеснявайки се от отмъщение от страна на мюсюлманите, искали да напуснат.
Теофан и племенникът му заминават за Берския манастир, където решават да останат. Създават постница в чест на Света Богородица. След това Теофан се установява близо до Негуш и съзадава манастир, посветен на Светите Архангели. Последните години от живота си прекарва между Негушкия манастир и Берския манастир.
Умира в постницата на Богородица на 19 август.
При Негушкото въстание в 1822 година Берският манастир и постницата са разрушени. В началото на XX век черепът на светеца е открит от негушани. Мощите му се пазят в „Успение Богородично“ в днешна Гърция.
По време на царуването на жестокия гонител на християните Максимиан, съуправител на император Диоклециан (285-305), в Сирия имало един храбър войник на име Андрей. Той тайно вярвал в Христа. Императорът го назначил за стратилат (военачалник) и го изпратил да воюва с персите. Андрей имал малка войска, но сам давал пример на безстрашие и научил войниците си да вярват в Бога и да се уповават на неговата сила. След като удържал бляскава победа, той се върнал в Сирия.
Там завистливи хора донесли на управителя, че Андрей е християнин. Тогава го повикали на съд и го предали на изтезания, измъчвали и войниците му. Тъй като Максимиан знаел, че целият народ уважава Андрей, той се побоял да го накаже със смърт и го освободил, но писал на управителя да намери за него друга вина.
Свeти Андрей с войниците си отишъл в киликийския град Тарс да приемат Светото Кръщение. Тогава управителя на Сирия известил в Тарс, че той уж е вдигнал с войниците си бунт срещу императора. Изпратени били войски, който избили всички.
Теофан се замонашва в светогорския манастир Дохиар и е избран за игумен на манастира. Заминава за Цариград и там спасява сестриника си, който е отвлечен от турци, за да бъде направен яничар. Укрива племенника си на Света гора и той се замонашва там. Част от братята в Дохиар обаче, притеснявайки се от отмъщение от страна на мюсюлманите, искали да напуснат.
Теофан и племенникът му заминават за Берския манастир, където решават да останат. Създават постница в чест на Света Богородица. След това Теофан се установява близо до Негуш и съзадава манастир, посветен на Светите Архангели. Последните години от живота си прекарва между Негушкия манастир и Берския манастир.
Умира в постницата на Богородица на 19 август.
При Негушкото въстание в 1822 година Берският манастир и постницата са разрушени. В началото на XX век черепът на светеца е открит от негушани. Мощите му се пазят в „Успение Богородично“ в днешна Гърция.
Comments
comments powered by Disqus