На празника Свети Дух, който винаги е 51 дни след Великден и се празнува на деня след Петдесетница, Православната църква отдава почит на Светия животворящ Дух, който е третото лице на Светата единосъщна и неразделна Троица.

Празникът Свети Дух е свързан по смисъл с честването на Петдесетница и се отбелязва винаги в понеделник.

Двата празника са последни от Великденския цикъл.

На този празник Православната църква почита Светия Дух – едно от трите лица на Светата Троица. Затова Църквата прославя Светата Животворна Троица – Бог Отец, Бог Син, Бог Дух Свети, които имат равно достойнство. Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него.

Според представите на християнската вяра Светият Дух дава живот и освещава човешките души и тела. Той се представя като гълъб в църковните изображения.

Празникът поставя край на цикъла от Великденски празници, които всяка година са на различна дата.

Народът нарича празника Духовден и с него започва “Русалската седмица”, “Русалската неделя”, “Самодивската неделя”. “Русалийки”, “Русалии” били невидими, нечисти, вредоносни сили, на които, макар и по-рядко, се приписва способност да лекуват.