Световни новини
Учени от НАСА откриха невидимо силово поле, предпазващо Земята
Учени от НАСА откриха невидимо силово поле, предпазващо Земята
Снимка от отворени източници
Изследователи от Масачузетския технологичен институт направиха изненадващо откритие : на 11 000 километра над Земята има невидимо силово поле, което предпазва нашата планета от вредното космическо лъчение. Това поле, според учените, функционира на базата на нискочестотен електромагнетизъм, но неговият източник остава загадка.
Силово поле, засечено за първи път от два космически кораба на НАСА, предотвратява навлизането на силно радиоактивни електрони в атмосферата. Тези електрони, известни като "ултрарелативистични", се движат с колосални скорости, близки до скоростта на светлината, и могат да представляват опасност за космически обекти, включително сателити и космически кораби.
За да проучи по-подробно този феномен, НАСА пусна две сонди на Ван Алън, които изучават поведението на електроните, за да подобрят безопасността на астронавтите и оборудването в космоса. Учените отбелязват, че тези частици са привлечени от магнитното поле на Земята, но не могат да се доближат до планетата на по-близо от 11 500 километра поради гореспоменатото силово поле.
Силовото поле служи като защитна бариера, която ефективно блокира слънчевата радиация и други източници на космическа радиация. Изследванията показват, че това поле продължава дори в условия, при които магнитното поле на Земята отслабва, като например над Южна Америка.
Учените изложиха няколко теории за произхода на тази бариера. Първоначално се смяташе, че е свързано с магнитното поле на планетата. По-нататъшни изследвания обаче показват, че дори когато магнитното поле е отслабено, защитното поле продължава да функционира. Тогава изследователите насочиха вниманието си към радиовълните, идващи от Земята, но те не бяха достатъчно ефективни срещу високоенергийни частици.
По-нататъшни експерименти предложиха хипотеза за "плазмено съскане" - явление, което се случва в горните слоеве на атмосферата. Това явление отклонява бързо движещите се частици, карайки ги да се сблъскат с неутрално заредени частици в атмосферата, което ги кара да изчезнат.
Според Джон Фостър, заместник-директор на обсерваторията Haystack на MIT, откритието има важно практическо значение. Например, ако сателит или космическа станция бъдат поставени вътре в тази бариера, може да се очаква продължителността на живота им да бъде значително удължена.
Силово поле, засечено за първи път от два космически кораба на НАСА, предотвратява навлизането на силно радиоактивни електрони в атмосферата. Тези електрони, известни като "ултрарелативистични", се движат с колосални скорости, близки до скоростта на светлината, и могат да представляват опасност за космически обекти, включително сателити и космически кораби.
За да проучи по-подробно този феномен, НАСА пусна две сонди на Ван Алън, които изучават поведението на електроните, за да подобрят безопасността на астронавтите и оборудването в космоса. Учените отбелязват, че тези частици са привлечени от магнитното поле на Земята, но не могат да се доближат до планетата на по-близо от 11 500 километра поради гореспоменатото силово поле.
Силовото поле служи като защитна бариера, която ефективно блокира слънчевата радиация и други източници на космическа радиация. Изследванията показват, че това поле продължава дори в условия, при които магнитното поле на Земята отслабва, като например над Южна Америка.
Учените изложиха няколко теории за произхода на тази бариера. Първоначално се смяташе, че е свързано с магнитното поле на планетата. По-нататъшни изследвания обаче показват, че дори когато магнитното поле е отслабено, защитното поле продължава да функционира. Тогава изследователите насочиха вниманието си към радиовълните, идващи от Земята, но те не бяха достатъчно ефективни срещу високоенергийни частици.
По-нататъшни експерименти предложиха хипотеза за "плазмено съскане" - явление, което се случва в горните слоеве на атмосферата. Това явление отклонява бързо движещите се частици, карайки ги да се сблъскат с неутрално заредени частици в атмосферата, което ги кара да изчезнат.
Според Джон Фостър, заместник-директор на обсерваторията Haystack на MIT, откритието има важно практическо значение. Например, ако сателит или космическа станция бъдат поставени вътре в тази бариера, може да се очаква продължителността на живота им да бъде значително удължена.
Comments
comments powered by Disqus