Покръстването е цивилизационен избор, който показва колко древен и уникален е нашият народ
На 2 май Българската православна църква отбелязва 1160 години от покръстването на българския народ и успението на свети цар Борис I Покръстител. Известният историк проф. Пламен Павлов сподели пред вестник "24 часа" защо християнизацията на средновековна България е фундаментално събитие в нашата история, и развенча някои митове около този процес.

"Това, което прави светият княз или светият цар, както нарича църквата Борис-Михаил, е един изключително далновиден държавнически ход, каквито в нашата история има изключително рядко", подчертава проф. Павлов, като оспорва разпространеното схващане, че покръстването е било просто необходимост заради неуспешна война с Византия.

Християнството е имало място в България и преди Борис

Според задълбочените изследвания на проф. Павлов, още хановете Кубрат и Тервел са били християни. "Още Кубрат в Стара Велика България е християнин. Категорично християнин е и Тервел. И нито Кубрат би могъл да получи титла патриций, а още по-малко Тервел титлата кесар, ако не бяха християни", обяснява историкът.

Християнството не е било нещо непознато в българските земи дори преди официалното покръстване. Когато хан Крум превзема Сердика (днешна София) през 809 година, той запазва църквите "Св. София" и "Св. Георги", а сестра му е била омъжена за християнин.

Стратегически избор между Рим и Константинопол
Княз Борис е имал ясна визия за своя избор. "Борис не може да си представи, че той ще бъде подчинен на някого. Затова още в контактите му с Константинопол иска да има свой архиепископ, автономия, респективно автокефалност на църквата", разкрива проф. Павлов.

По думите му, България по това време е била една от трите велики сили в Европа, заедно с Византийската и Франкската империи. Княз Борис преценява предимствата на християнството не само от политическа гледна точка, но и като морален избор, доказателство за което е, че по-късно приема монашеството.

Митове около покръстването
Професорът развенчава разпространения мит, че Борис е избил 52 боилски рода заедно със семействата им заради съпротивата срещу новата религия. "Пресилено е. Ние съдим за него по житийни данни, които никога не са исторически точни", коментира той.

Също така, според Павлов, не е вярно, че синът на княз Борис – Владимир Расате, се е опитвал да върне държавата към езичеството. "Това е твърде пресилено – дължи се на сведения, дошли от другия край на Европа, дължи се на тогавашни слухове и легенди", пояснява историкът.

2 май да стане официален празник
На 2 и 3 май 2025 г. в Шумен и Варна ще има събития, отбелязващи 1160 години от покръстването и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност. В тях ще участват патриарх Даниил, вицепрезидентът Илияна Йотова и Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.

"Предложихме преди време 2 май да бъде по-официален празник в националния календар – става дума за владетел, който има непреходно място в нашата история", споделя проф. Павлов.

"Имаме известна деформация, че отбелязваме личности, събития, дати и факти от новата история, а някак забравяме Средновековието, без което всичко впоследствие би било невъзможно", допълва историкът.

Той смята, че трябва да се обърне повече внимание на старите български столици – Плиска, Велики Преслав, Търново и Охрид. "Нашите стари столици заслужават да бъдат обект на по-специално внимание. Ето, отбелязваме една годишнина, която показва колко древен народ сме, и то народ, който има традиции в християнството", заключава проф. Пламен Павлов.