Член-кореспондент проф. Мила Сантова изрази изненада от появилите се напоследък искания за забрана на нестинарството. В интервю за Радио "Фокус" тя подчерта, че в XXI век се връщаме към неочаквани концепции, противоречащи на принципите на толерантност към културните традиции.

"Толерантността е водещ модел на поведение, когато се впускаме в културни факти, които самата културна история е отработила във времето", заяви проф. Сантова, която е подготвила от името на България досието за вписването на нестинарството в Световната представителна листа на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Тя обясни, че нестинарството има дълбоки исторически корени, датиращи още от времето на палеобалканския субстрат, предшестващ днес познатите исторически периоди. Според нея, тези културни практики са силно вкоренени в съзнанието на хората и имат важно социално значение.

Научна интерпретация на ритуала
Науката тълкува нестинарството като цялостен обред, насочен към единение на социума, а не като магическа практика, подчерта експертът.

"Това е едно послание към светеца за оцеляване на социума. Целият образ е насочен към просъществуването на социума, в случая на селото, тъй като тези игри се играят в селото", обясни проф. Мила Сантова.

В текущата полемика се появили твърдения, че нестинарството заимства елементи от други култури, но проф. Сантова категорично отхвърли това. Тя посочи, че типично за нестинарството е изтъпкването, а не преминаването през огъня, което го отличава от източните традиции.

Световно признание
Неслучайно нестинарството е вписано безпроблемно от всички страни членки на ЮНЕСКО в нематериалното културно наследство. Проф. Сантова подчерта, че ритуалът се е оказал разбираем за всички, което е допринесло за безпроблемното му вписване в световната листа през 2009 година.

Нестинарството днес се практикува предимно в село Българи в Странджа планина, където ежегодно се събират хиляди посетители, включително много гърци, които се присъединяват към ритуала, утвърждавайки неговата обединяваща роля.