Според Платон, така наречената „Атлантска империя“ се е състояла от три основни части. Както е обяснено в книгата „Атлантида 2021 - Откритият изгубен континент“, тези части са били:

1.Големият остров, който според последните изследвания на японския спътник PALSAR съответства на територията на съвременен Мароко. Преди няколко хилядолетия тази област е била почти изцяло заобиколена от море и мегареката Таманрасет, което на практика я е превръщало в огромен остров.

2.Континенталната зона, разположена „срещу“ острова, е съвременна Испания.

3.Малки острови, които са служили като връзка между „Големия остров“ и континента. Днес познаваме тези острови като Канарските острови. Подводните изследвания обаче показват, че по време на последното заледяване (преди 14 000-7 000 години), когато морското равнище е било с около 125 метра по-ниско, е имало много други архипелази между Северна Африка и Испания.

Тези острови са от решаващо значение в търсенето на „историческата Атлантида“, защото може би са единственото място, където преките потомци на атлантите може да са оцелели. Как е възможно това?

Лансароте Малочело, италиански изследовател, се смята за европейски откривател на Канарските острови, разположени в Атлантическия океан срещу Мароко. През 1312 г. сл. Хр. той акостира на острова, който по-късно е наречен „Лансароте“ в негова чест.

Коренното население, обитавало Канарските острови преди пристигането на европейците, е било известно като „гуанчи“ (вече изчезнал народ). Терминът „гуанчи“ произлиза от местната дума „гуанчинет“, която буквално означава „жител на Тенерифе“ (от „гуан“ - „човек/жител“ и „чинет“ - оригиналното име на остров Тенерифе).

ДНК анализът на гуанчи показва, че техните предци са пристигнали на островите преди поне 6000 години, което ги прави потенциални наследници на древна атлантска цивилизация.