Учените отдавна разглеждат увеличаването на възпалението с възрастта като неизбежен биологичен процес, който води до сърдечно-съдови заболявания, деменция и диабет. Но нови изследвания показват, че този модел може да не е универсален и може да бъде повлиян от начина на живот и факторите на околната среда, съобщава Science Alert .

Проучването, публикувано в списанието Nature Aging, сравнява нивата на възпалителни молекули в кръвта на повече от 2800 души от четири различни общности: възрастни хора в Италия и Сингапур и членове на коренното население като цимане от боливийската Амазония и оранг асли от малайзийските гори. Целта на изследването е да се провери дали се наблюдават свързани с възрастта промени във възпалението при различни популации.

Резултатите показват, че нивата на възпалителни маркери, като С-реактивен протеин и тумор некрозисен фактор, се увеличават с възрастта в италианското и сингапурското население. Тези повишения са свързани с повишен риск от хронични заболявания, включително сърдечни и бъбречни заболявания.

За разлика от това, сред Цимане и Оранг Асли нивата на възпалителни молекули не се увеличават с възрастта и не корелират с разпространението на свързаните с възрастта заболявания. Сред Цимане, въпреки честите инфекции и паразитни заболявания, нивото на хронични заболявания остава ниско въпреки повишеното възпаление.

Учените предполагат, че хроничното възпаление при стареене може да е свързано не с биологична неизбежност, а с характеристиките на съвременния живот – висок прием на калории, ниска физическа активност и податливост към инфекции. В традиционните общества имунната система функционира по различен начин: повишеното възпаление може да отразява адаптивен отговор към околната среда, а не признак на износване.

Остава открит и въпросът дали процесът на стареене се проявява по един и същи начин при всички и дали може да бъде открит само чрез кръвен тест. Стареенето може да се случи на клетъчно или тъканно ниво, като остава неоткриваемо от стандартните биомаркери.

Ако бъдат потвърдени, тези открития биха могли да повлияят на начина, по който диагностицираме и лекуваме заболявания, свързани с възрастта.

Биомаркерите, използвани в индустриализираните общества, може да не са подходящи за други популации. Освен това, промените в начина на живот и лекарствените интервенции, насочени към намаляване на възпалението, могат да имат различни ефекти в зависимост от условията на живот.