В Гърция съм на почивка за поредно лято и не мога да спра да се възхищавам на пътищата на съседите, опазената природа, чистите плажове, ниското строителство, организацията на фериботния транспорт, работливостта на хората, вкусната и прясна храна и най- вече любезността, усмивките и гостоприемното отношение към туристите.

Манталитетът е съвкупност от начини, по които един индивид или социална група действат, мислят, усещат и възприемат света в зависимост от традициите, културата и социалните структури на дадено общество.

Замисляли ли сте какво е прословутият български манталитет. Защо като индивидуалности сме блестящи учени, лекари, учители, бизнесмени, творци - или просто невероятни личности и хора, а като народ сме пълна нула.

Допуснахме разруха, сякаш сме преживели гражданска война, но разрухата в мисленето ни е най-страшната последица от този криминален преход от тоталитарно към демократично общество.

Превърнахме се в народ, който винаги и от всичко се оплаква, защото винаги сме недоволни от нещо, но никога не се опитваме да го променим.

Ние сме завистливо племе. Обичаме да гледаме другите и да злобеем, без да обръщаме внимание на собствените си недостатъци.

Народът търпи и негодува само под носа си, защото още от турско робство сме научени, че наведена глава сабя не я сече.

Стигнахме до там да заклеймяваме героите си от учебниците, осъждайки ги като терористи и предатели, собственоръчно надявайки им примката на бесилото.

Избираме едни и същи корумпирани политици и после се чудим защо ни управляват кретени. Как да не, като ние сами го позволихме!

Правим ли протести- дори не се доближаваме до истинския смисъл на думата?! Когато се случи някаква световна криза, било то война, атентат или нещо друго, играем си на съпричастност, после крещим, че за собствените ни кризи на никой не му пука. Един безспирен кръговрат на илюзия и замаскирани принципи.

Българите не си знаем правата. Онеправдани сме , но не знаем как сами да се защитаваме. Съчетано с болните амбиции, които ни обземат, си е направо пагубно, но ние сме критични само във Фейсбук форумите.

Недоволстваме от политиците, но кога се надигнахме срещу тях като нация?! Има ли друг народ, който да продава най-ценното, гласа си, срещу 30 сребърника, бира и кебапчета?!

Осакатихме се душевно, погубихме патриотизма си, националното си самосъзнание, забравихме балканското си бунтарство, обезличихме се като народ!

А, народ ли сме?! Още П.Р. Славейков го е казал, в „близката“ 1875 година.

НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.