След страдалческата кончина на свети апостол Вартоломей, която той приел заради Христа, верните взели честното тяло на светия апостол и го положили в оловен ковчег. От мощите на апостола започнали да стават чудеса, защото от тях излизало миро за изцеление за болните и поради това мнозина се обръщал към Христа. Езичниците изпаднали в ярост, взели насила оловния ковчег и го хвърлили в Черно море заедно с още четири ковчега с мощи на други свети мъченици – Папиан, Лукиан, Григорий и Акакий. Но вместо да потънат в морската бездна, ковчезите плавали като ладии макар и от олово.

Те преминали през Проливите, Егейско и Йониско море, заобиколи Сицилия и стигнали до остров Липара. Тук ковчегът на апостола пристанал към брега. Ковчезите на другите свети мъченици се разделили, като по Божията воля всеки се отправил по своя път. Ковчегът на свети Папиан отплавал към Сицилия, на Лукиан – в Месина, на Григорий – в Калабрия, а на Акакий – в град Аскалус.

За всичко това получил откровение от Бога епископът на остров Липара Агатон. Той пренесъл тържествено ковчега с мощите в църквата. Честните мощи на Христовия апостол се пазели на острова дълго време. Но през 831 г. арабите завладели Липара. Князът на град Беневенто, Сикард, повикал моряци от град Амалфия и като обещал да ги награди богато, ги убедил да пренесат от остров Липара мощите на свети апостол Вартоломей. Моряците изпълнил мисията си и мощите на Свети Вратоломей били положени във Великата църква на Беневенто, където се съхраняват и до днес.

Честваме паметта на светия апостол Тит.

В първите десетилетия от съществуването на Христовата църква вярата в Спасителя на света била разпространявана от апостолите на Иисус Христос и от техните ученици. Един такъв апостолски ученик бил и свети апостол Тит.

Той бил роден в езическо семейство в Антиохия. Получил високо образование и от младини обичал да чете трудове на древни философи, търсейки правила за добър и смислен живот. После се запознал със свети апостол Павел, който го покръстил и Тит станал негов сътрудник. От посланията на апостола става ясно, че Тит го съпътствал при проповедническите му пътувания и дори присъствал на Апостолския събор в Йерусалим през 49 г. После е пращан от апостола с мисия в Коринт, Далмация и на други места.

Когато след първото си затворничество в Рим апостол Павел посетил остров Крит, той поставил Тит за епископ на църквата там. Апостолът написал и послание до Тит, в което му дава съвети за неговата пастирска работа: „Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал: който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство. Защото епископът, като Божи разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, да се държи о истинското слово, според както е научен". Когато апостол Павел пътувал за Рим за втори път, епископ Тит се срещнал с него в град Никопол в област Епир, придружил го до столицата и станал свидетел на мъченическата му смърт.

Свети Тит се завърнал в Крит и продължил да ръководи тамошната църква. Приобщил много езичници към истините на християнската вяра и се упокоил в 97 г.