Между орбитите на Марс и Юпитер се намира астероидният пояс – огромна колекция от космически скали, за които много учени смятат, че са съставлявали планета, която никога не се е образувала преди милиарди години. Гравитацията на Юпитер обаче е осуетила този процес, постоянно дестабилизирайки региона и причинявайки разрушителни сблъсъци, които пречат на формирането на планетата.

Днес масата на пояса представлява само около 3% от масата на Луната, разпределена между множество по-малки обекти. Но дори и тази малка част продължава постепенно да изчезва.

Екип от астрономи, ръководен от Хулио Фернандес от Университета на Република Уругвай, изчисли скоростта, с която материалът напуска астероидния пояс. Според проучването, приблизително 0,0088% от останалия материал се губи годишно поради сблъсъци.

Въпреки че тази цифра изглежда незначителна, в течение на милиарди години еволюция на Слънчевата система, загубите стават доста значителни. Приблизително 20% от загубената маса се губи като астероиди и метеорити, които пресичат земната орбита, докато останалите 80% се превръщат в метеоритен прах, разпръснат в космоса и създаващ слабото сияние на зодиакалния прах в нощното небе.

Най-големите обекти в пояса, като Церера, Веста и Палада, са изключени от изследването, защото са достатъчно големи и стабилни, за да избегнат постепенното си разрушение.

Разбирането на процеса на загуба на маса е от решаващо значение за изучаването на историята на нашата планета. Например, геоложките данни показват намаляване на интензивността на бомбардирането с астероиди през последните три до четири милиарда години, което е в съответствие с изчисленията на учените за общата загуба на маса на пояса.

Проучването показва, че преди около 3,5 милиарда години поясът може да е имал два пъти по-голяма маса от сегашната си, а скоростта на загуба е била значително по-висока. Това обяснява наличието на повече големи фрагменти, достигащи земната повърхност в миналото./esoreiter.