Цялостният анализ на ключови климатични показатели показва висока вероятност за продължителни периоди на замръзване в Съединените щати, Канада и Европа.

С наближаването на зимата, климатолозите разглеждат по-отблизо данни, които започват да рисуват тревожна картина. Според подробна прогноза, базирана на анализ на няколко глобални климатични сигнала, предстоящият зимен сезон може да бъде един от най-студените през последните години за значителна част от Северното полукълбо.

Изследователите, след като са синтезирали данни за фазата на Южното колебание, състоянието на квазидвугодишния цикъл и аномалиите в температурата на океана, стигат до заключението, че комбинацията от фактори сочи към висока вероятност за необичайно студена и евентуално продължителна зима.

Прогнозата не се основава на интуиция, а на строг анализ на така наречените „аналози“ – периоди в миналото, когато комбинацията от климатични фактори е била подобна на сегашната ситуация. Сравнението с тези исторически прецеденти ни позволява да екстраполираме възможните развития с известна степен на увереност. А картината, която се очертава от този анализ, ни кара сериозно да се подготвим за изпитанието на сланата.

Дъхът на океана: Как Ла Ниня задава тона

Ел Ниньо-Южното трептене (ENSO) е ключов фактор за оформянето на глобалното време. Светът в момента излиза от Ел Ниньо и се очаква да навлезе в противоположната си фаза, Ла Ниня, до зимата. Това явление, характеризиращо се с необичайно охлаждане на повърхностните води в централната и източната част на Тихия океан, действа като мощен регулатор на атмосферните процеси.

Историческите данни показват, че зимите по време на Ла Ниня често носят по-студени и снежни условия в северната част на Съединените щати и Канада, докато връзката е по-неясна, но все пак очевидна в Европа. Ла Ниня насърчава специфичен тип атмосферна циркулация, която може да „отвори портите“ за арктическия въздух, позволявайки му да проникне далеч на юг.

Стратосферният вятър и крехкостта на полярния вихър

Друг критичен фактор е състоянието на квази-двугодишното трептене – периодичното обръщане на посоката на вятъра в стратосферата над екватора. В зависимост от фазата си (западна или източна), QBO (квази-двугодишно трептене) може или да стабилизира, или да отслаби полярния вихър – гигантската циркулация на студен въздух около Северния полюс.

Прогнозираното състояние на QBO за предстоящата зима, комбинирано с други фактори, показва повишена вероятност от внезапно затопляне на стратосферата. Това явление, при което стратосферата над полюса внезапно се нагрява, може да доведе до значително свиване или отслабване на полярния вихър. Отслабеният вихър губи формата си и започва да „излива“ маси от замръзнал арктически въздух в средните географски ширини, което води до продължителни и тежки студени периоди в Европа, Съединените щати и Канада.

Океански аномалии: Скрити акумулатори на студ

В допълнение към основните двигатели, климатолозите вземат предвид и по-малко очевидни, но важни сигнали. Те включват температурни аномалии в Северния Атлантически океан, като например студения балон на юг от Гренландия и топлия пояс в субтропиците. Тази конфигурация може да повлияе на положението и стабилността на атмосферните фронтове, по-специално, улеснявайки образуването на блокиращи антициклони, които могат да задържат мразовито време над континенталните региони в продължение на седмици.

Комбинацията от всички тези сигнали – Ла Ниня, фаза на QBO, нарушаваща полярния вихър, и специфични океански аномалии – създава убедителни основания за тревожна прогноза. Докато дългосрочните прогнози винаги са изпълнени с несигурност, комбинацията от фактори предполага, че зимата на 2025/2026 г. има всички шансове да остане в метеорологичната история като период на екстремни студове, които ще изпитат инфраструктурата и готовността на службите в най-развитите страни в света.

earth-chronicles.