Ново, мащабно проучване на древна ДНК преобръща установените представи за външния вид на древните европейци. Генетичните данни показват, че само преди три хилядолетия повечето европейци са имали тъмна пигментация на кожата и че сравнително наскоро по-светлият фенотип е станал широко разпространен чрез еволюцията.

Учените анализираха генетичен материал от скелетни останки, открити на различни археологически обекти в Европа. Резултатите показват, че гените, свързани със светлата кожа, са станали доминиращи сред европейските популации много по-късно, отколкото се смяташе досега - между бронзовата и желязната епоха.

Ключовият фактор за тази еволюционна промяна е промяната в начина на живот и диетата. С разпространението на земеделието и намаляването на храните от животински произход в диетата, древните европейци развиват дефицит на витамин D. С по-малкото излагане на слънце в северните ширини, естественият подбор започва да предпочита индивиди с по-светла кожа, които синтезират витамин D по-ефективно, когато са изложени на слънчева светлина.

Проучването разкрива и сложен модел на миграция и генетично смесване. Вълни от мигранти от степните райони донесли със себе си не само нови културни традиции, но и генетични варианти, които допринесли за разпространението на светлата пигментация.

Откритието налага преосмисляне на много исторически реконструкции и художествени изображения на древни европейци, които често безкритично проектират съвременни физически черти върху далечни предци./earth-chronicles.