Екип от учени откри молекулярни следи от древен живот в скали, датиращи отпреди приблизително 3,3 милиарда години, което значително разширява времевата рамка за появата на живите организми на нашата планета. Резултатите от изследването са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Използвайки съвременни методи за химичен анализ и машинно обучение, изследователите анализираха над четиристотин проби от органична материя с различен произход, включително древни фосили, метеорити и синтетични смеси. Анализът е проведен с помощта на пиролизна газова хроматография-масспектрометрия, която позволява откриването дори на най-малките фрагменти от древни молекули.

Основното заключение на изследователите е, че древният живот е оставил след себе си не само фосилни останки, но и специфични химически сигнатури, които се запазват в скалите милиарди години по-късно. Учените са използвали изкуствен интелект, за да класифицират пробите, постигайки 93% точност при разпознаването на биологичния произход на материала.

Едно от ключовите открития е идентифицирането на признаци на фотосинтеза в проби, датиращи отпреди 2,52 милиарда години. Това откритие подкрепя хипотезата на палеонтолозите, че микроорганизмите допринасят за трансформацията на земната атмосфера чрез отделяне на кислород.

Водещият изследовател Робърт Хейзън подчерта значението на новите методи:

„Животът оставя не само физически следи, но и един вид химичен подпис, който ни позволява по-точно да реконструираме историята на планетата.“
Констатациите ни позволяват да преосмислим общоприетите представи за появата на първите форми на живот на Земята, което предполага, че този процес е започнал много по-рано, отколкото е общоприето.