50 г. след детективския нюх на обикновен лекар науката вече е сигурна: чертата е самостоятелен индикатор за нещо, което се случва вътре в тялото и което класически изследвания на парче може да пропускат

По-наблюдателните са забелязали, че доста хора имат подобна на бръчка вдлъбната черта на меката част на ухото. Може да изглежда като незначителен козметичен детайл, но в научната общност се приема за външен маркер на заболявания на кръвоносните съдове.

Всичко започва със забележителния детективски нюх на един обикновен лекар.

Годината е 1973-а. Високотехнологичната медицина все още прохожда, а лекарите разчитат много повече на очите си. Американският медик Сандер Т. Франк забелязва при свои сравнително млади пациенти със сърдечни проблеми нещо, което е прекалено често, за да бъде съвпадение. И това е диагонална гънка, която пресича през около 45 градуса долната месеста част на ухото – ушната висулка. Лекарят трезво преценява, че не е знак, нарисуван от съдбата, а израз на нещо, което се случва в самия организъм.

Д-р Франк публикува наблюдението си в New England Journal of Medicine: всичките му 20 пациенти на възраст под 60 г. с болки в гърдите и клинично доказани запушвания на артерии на сърцето имат еднаква гънка на поне едно от ушите си. Докторът смята, че бръчката може да е външен признак, свързан с коронарна артериална болест. Кръщава я на себе си - симптом на Франк, както е известна и до днес. Смелата публикация възбужда научната общност и започват разнопосочни проучвания с цел валидиране или осмиване.

В ранните изследвания фокусът пада върху холестерола - основния виновник за сърдечносъдови заболявания.

Д-р Алън Пастернак и д-р Ом Ганда от Университета на Торонто, Канада, и Диабетния център “Джослин” в САЩ публикуват свое проучване, че при пациенти с тежка, често наследствена форма на висок холестерол (фамилна хиперхолестеролемия) симптомът на Франк се среща изключително често. В публикацията си в списанието на Американската кардиологична асоциация Circulation те пишат, че ушната бръчка не е свързана с общото стареене. Определят я като пряк маркер за метаболитно обременяване и високо ниво на атеросклероза в тялото. Отново публикацията поражда спорове.

За да се сложи край, учени начело с д-р Питър Личман от Медицинския факултет “Джеферсън” във Филаделфия, САЩ, публикуват в Journal of Family Practice обобщение на данни от различни проучвания по света, т.нар. метаанализ. Изводът е категоричен: има силна и значима асоциация между признака на Франк и коронарната артериална болест. А наличието на гънката увеличава риска от запушвания на артерии на сърцето.

Присъствието ѝ е независимо свързано с повишена честота, степен и тежест на исхемична болест на сърцето и с други сърдечносъдови проблеми като периферна съдова и мозъчно-съдова болест.

Най-голямото и важно доказателство идва от Дания през 2014 г., където учените проследяват десетки хиляди хора в продължение на десетилетия. Наблюдават се здрави хора, за да видят кой ще се разболее. Д-р Мартин Хелер от университетската болница “Ригсхоспиталет” в Копенхаген и неговият екип публикуват в British Medical Journal, че знакът на Франк е независим рисков фактор за инфаркт и обща смъртност. С други думи, дори да сте непушач с идеален холестерол и кръвно налягане, ако имате тази гънка, рискът ви остава по-висок. При това двустранната и по-дълбока гънка обикновено се свързва с по-висок риск. /24часа