Решението на премиера Кириакос Мицотакис да върне на масата за преговори гласуване по пощата за гърци в чужбина и на национални избори не е просто опит за попълване на институционална празнина, а ход на опитен стратег, предназначен да постави опозиционните партии в капан в тежка дилема и да тества политическата зрялост на опозицията и да интегрира електоралния потенциал на гръцката диаспора. Правителството внесе поправки, като предлага създаването на специален район „Диаспора“ с 3 депутатски места. Целта е електорална мобилизация сред милионите гърци в чужбина.

Процесът по разширяване на гласуването по пощата за националните избори през 2027 г. се превръща в основен разломен пункт в гръцкия парламент. От една страна, ако СИРИЗА и ПАСОК отхвърлят предложението, рискуват да бъдат обвинени в политическо тесногръдие и изолиране на милиони гърци от диаспората – електорат, който Гърция не може да си позволи да пренебрегне. От друга страна, приемането на промените би означавало признаване на електоралното предимство на десницата зад граница.

Този стратегически ход цели разкриване на тактически противоречия.

Правителството умело използва момента, в който опозицията е разпокъсана, за да я принуди да заеме позиция по тема, по която няма единен фронт. Мицотакис представя реформата като „модернизация“, правейки всяка съпротива да изглежда като ретрограден страх от народната воля. Интегрирането на вота на диаспората е електорална застраховка, която може да се окаже решаваща за поддържане на мнозинството на следващите избори.

Гласуването по пощата става единственият начин за гърците зад граница да упражнят вота си. Това ще премахне нуждата от разкриване на изборни секции в посолства и консулства. За първи път избирателите в чужбина ще могат да гласуват не само за партийна листа, но и за конкретен кандидат от своя район чрез преференция.

Между 1 и 1.5 милиона гърци, живеещи в чужбина, имат право на глас, а това е близо 15-20% от общия брой гласоподаватели в Гърция. При 70% активност (както на евроизборите), това са гласовете, които ще определят кой ще управлява Гърция през 2027 г. Новите 3 депутатски места за диаспората са „златната акция“ за всяко мнозинство, пише Български новини

Съгласно Конституцията на Гърция, за незабавното прилагане на закона са необходими 200 гласа, което поставя ПАСОК и СИРИЗА в позиция на „решаващ фактор“.

След успешното прилагане на пощенския вот за европейските избори през 2024 г., управляващите използват този опит като доказателство за надеждността на системата. В момента текат междупартийни преговори за постигане на консенсус, като правителството се надява да финализира реформата през първата половина на 2026 г.

Тази реформа е ключова, защото може да включи в политическия живот на страната огромната гръцка диаспора (в Мелбърн, Лондон, Ню Йорк), което опозицията вижда като опит за дългосрочно осигуряване на електорално предимство за „Нова Демокрация“.

Пощенският вот се превръща от инструмент за улеснение на гражданите в мощен политически лост.

На последните избори в чужбина „Нова Демокрация“ спечели убедително с над 40%, докато опозицията остана далеч назад. Именно това предимство прави вота на диаспората „златна акция“ за правителството. Предложението за обособяване на специални места за представители на диаспората в парламента ще принуди опозицията да се бори за гласове в райони като Лондон, Мюнхен и Ню Йорк, където те нямат изградени структури.

В политиката времето и обстоятелствата често играят решаваща роля. Премиерът Кириакос Мицотакис превръща гласуването по пощата в мощен инструмент за политическа доминация. С потенциал да активира над 1.2 милиона гласа от диаспората, тази реформа не е просто административно улеснение, а стратегически капан, който принуждава опозицията да избира между електорална изолация и институционална капитулация. В тази игра на политически шах числата са на страната на управляващите, а времето за отговор на опонентите им изтича.