По време на мащабна реставрация на една от най-емблематичните структури в света, изследователи откриха огромна подземна система, скрита в продължение на векове.

В края на февруари 2026 г. турските власти направиха официално съобщение, което накара историци и археолози да погледнат по нов начин наследството на Константинопол. Мрежа от подземни тунели, чиято възраст се оценява на приблизително 1600 години, беше открита под монументалната Света София, бивша катедрала, джамия, музей и сега действаща джамия. Новината предлага рядък поглед към сложното историческо наследство, скрито под повърхността на съвременен Истанбул, пише earth-chronicles.

Откритието беше обявено от министъра на културата и туризма на Турция. Той заяви, че екипи, работещи по проекта за консервация, са идентифицирали седем отделни подземни тунела, всички свързани помежду си и простиращи се на стотици метри под известната базилика.

Реставрационните работи, които започнаха като част от мащабна програма за запазване на структурната цялост на сградата, се оказаха далеч по-сложни от първоначално очакваното. В течение на дългата си история „Света София“ е служила като християнска катедрала, след това джамия, по-късно музей и накрая отново джамия. Всеки период е оставил своя отпечатък и сега учените имат уникалната възможност да изучават всички исторически пластове едновременно.

Най-интригуващият аспект на реставрацията бяха откритите тунели под конструкцията. Екипи за реставрация работиха в три подземни камери в западната част на градината и по северния склон на „Света София“. Установено е, че тези камери са свързани с подземна система, която след месеци разкопки разкри взаимосвързани исторически тунели.

Над 1000 тона почва са били извадени от тези тунели през 2025 г. Подземната гробна структура, разположена в така наречената „Везирова градина“, заслужава специално внимание. Самата структура се състои от централен коридор, ограден от симетрични камери – конфигурация, типична за древни хипогеи (подземни гробни комплекси).

Експертите предполагат, че тези тунели са били част както от функционална, така и от символична система, свързана с религиозния живот на „Света София“ и нейната подземна инфраструктура. Откритието предоставя уникални улики за това как монументалните византийски структури са били замислени не само като места за поклонение, но и като сложни центрове на дейност, движение и може би дори погребални практики.

В раннохристиянските и византийските традиции подземните пространства често са играли важна роля. Криптите, катакомбите и подземните параклиси са служили като погребални места за светци, като убежище по време на гонения или просто като технически помещения, които са поддържали функционирането на огромни катедрали. Откриването на цяла мрежа от тунели под „Света София“ може да показва, че значението на подземната част на катедралата е било много по-голямо, отколкото се е смятало досега.

Откритието подчертава богатата историческа стратификация на Истанбул. Слоевете на Византийската империя, последвани от османското владичество, крият много тайни, които очакват разкриване. Подобни открития не само разширяват разбирането ни за инженерството и архитектурата на периода, но и повдигат въпроси за връзката между видимите структури и мрежите от услуги и предназначение, съществували под земята.

По време на реставрацията специалисти монтираха метални скелета, стоманени платформи и временни покривни системи, за да защитят ценни вътрешни повърхности, включително древни мозайки. Същевременно се премахват материали от предишни реставрации, които се оказаха несъвместими с оригиналните византийски и османски строителни техники. Лабораторен анализ по време на тази работа разкри слоеве от строителни материали от различни исторически периоди, включително Византийската империя и по-късния османски период.

Тунелната система, открита под „Света София“, е сложен инженерен подвиг. Възрастта ѝ – приблизително 1600 години – показва, че строителството вероятно датира от ранния византийски период, вероятно по времето на император Юстиниан, който възстановил катедралата през шести век след разрушението ѝ по време на въстанието на Ника.

Интересното е, че съществуването на подземни проходи под „Света София“ не е било пълна изненада за историците. Византийските хроники съдържат препратки към подземни проходи и скривалища, но те са открити едва наскоро благодарение на съвременните технологии и обширните реставрационни работи. Използването на георадар и други неинвазивни методи за проучване позволи точното определяне на местоположението на празнините, а последвалите разкопки потвърдиха предположенията на учените.

Според официални лица, освен че предоставят ценна информация за опазването на самата Света София, тези тунели и подземни пространства биха могли да бъдат внимателно документирани и анализирани за бъдещи изложби или археологически проучвания. В момента обаче няма официални планове за отварянето им за обществеността.

Това предупреждение е разбираемо. Подземните структури от тази епоха изискват значително укрепване, вентилация и дейности по безопасност, преди да могат да посрещнат посетители. Освен това, „Света София“ остава действаща джамия, което налага допълнителни ограничения върху всякакви строителни или туристически проекти.

„Света София“, построена между 532 и 537 г. сл. Хр. по заповед на византийския император Юстиниан I, остава най-голямата катедрала в християнския свят в продължение на близо хиляда години. След падането на Константинопол през 1453 г. султан Мехмед Завоевателя превръща катедралата в джамия. През 1935 г. с указ на Мустафа Кемал Ататюрк, основател на Турската република, „Света София“ става музей, а през 2020 г. е възстановена като джамия.

Всяка от тези промени е оставила своя отпечатък върху архитектурата и интериора на сградата. Сега надземната история е допълнена от подземна. Тунелите могат да крият доказателства от всички епохи - от раннохристиянски погребения до османски скривалища.

Подземните проходи под древните храмове винаги са били обгърнати от ореол на мистерия. В случая с „Света София“, която вече е обвита в легенди (спомнете си известната „плачеща колона“ или историята, че ангели са ръководили построяването ѝ), откриването на тунелите само засилва мистичната аура.

Историците все още не са определили точното предназначение на всеки от седемте открити прохода. Дали са били технически коридори за обслужване на сградата? Или са водили до тайни параклиси и гробни места? Или може би някои от тунелите са служели за отводняване на подпочвените води – вечен проблем за сградите в Истанбул поради близостта му до морето и сеизмичната активност?

Независимо от окончателните заключения на учените, откритието на 1600-годишни тунели под Света София вече може да се счита за археологическата сензация на десетилетието.