Ако често се оказвате в ситуации, в които вашите близки ви крещят, е време да се замислите дали сами провокирате това агресивно поведение. Може би не чувате какво се опитват да ви кажат.

Разбирането не е равносилно на пасивно наблюдение, но вместо да отвръщате на атаките, можете да изразите чувствата си към гаджето, майка си или приятел. Можете да обясните, че сте наранени, уплашени и обидени, когато някой ви крещи.

Поставете си граници
Вместо да казвате „Не ми крещи“, по-добре е да кажете „Не искам да общувам с този тон“ или „Не съм от хората, на които можеш да крещиш“.

По този начин установявате правилата за комуникация с вас, независимо дали сте прави или грешите в момента. Можете да признаете отговорността си за евентуални грешки и да демонстрирате готовност за решаване на проблеми.

Прекратете комуникацията, ако е необходимо
Не можеш да кажеш на някого какво да прави или какво да не прави, но имаш пълното право да спреш да общуваш с някого, който ти крещи. Например, да затвориш телефона или да излезеш от стаята.

Формулирайте условията, при които сте готови да продължите разговора, и кажете, че ще се върнете към темата, когато и двамата се успокоите.

Трябва да говорите със спокоен тон; това е единственият начин да постигнете консенсус.
Всъщност, колкото повече си позволяваме да бъдем несъвършени и качествено различни, толкова по-спокойни сме в реакциите си към различните обстоятелства. Никой не ви моли да станете будистки монах, но самочувствието ви дава устойчивост на стрес и способността да възприемате взаимодействията с другите като част от преживяването, а не като наказание.

Хората винаги усещат онези, които са уверени в себе си, и обикновено не им крещят.