Политика
МОСВ свива до 90% от екотаксите за електроуреди
МОСВ свива до 90% от екотаксите за електроуреди
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) публикува проект за безпрецедентно намаляване на продуктовите такси за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, съобщават от ведомството в официалния портал за обществени консултации. Реформата, която ще бъде обсъждана до 20 май, предвижда срив на държавните налози с между 70% и 90% спрямо сегашните им нива. Стъпката идва след признанието на властите, че българските такси са от 4 до 9 пъти по-високи от средното ниво в Европейския съюз.
Абсурдът в цифри: 34 пъти по-скъпо от Австрия
В мотивите към проекта, подписан от министър Юлиян Попов, категорично се посочва, че сегашната финансова тежест е непропорционална и изкривява пазара. Официалните данни показват скандални разлики с останалите европейски държави. Докато продуктовата такса за електроуреди в Австрия е едва 0,52 евро, в България тя достига 18 евро – разлика от над 34 пъти. Подобна е ситуацията и при рециклирането на соларни панели, където родният бизнес плаща близо 460 евро на тон, спрямо 118 евро в Румъния и 65 евро в Нидерландия.
Според новия проект, държавната ставка за хладилници и климатици ще падне до 0,24 евро за килограм. Таксата за екрани и монитори се фиксира на 0,42 евро на килограм, а за малките домакински уреди се предвиждат нива между 0,14 и 0,21 евро.
„Основната причина за инициирането на промяната на продуктовите такси беше големият обществен интерес, както и изготвените проучвания от някои от браншовите организации“, посочват от МОСВ
Картелният скок и скритият данък
Драстичното орязване на ставките е закъснял отговор на кризата от лятото на 2025 година. Тогава три от четирите лицензирани частни организации за рециклиране у нас вдигнаха таксите си синхронно с между 700% и 900%, без да предоставят публична обосновка за действията си. Само за малките електроуреди таксата скочи от 0,04 евро на 1,02 евро за килограм, а за соларните панели – от 0,05 евро на 0,61 евро.
Този безпрецедентен скок на пазар, който генерира над 51 милиона евро годишно, провокира съмнения за картелно споразумение и призиви за разследване от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Ще паднат ли цените в магазините?
Въпреки амбициозната стъпка на държавата, крайните потребители едва ли ще усетят сериозно поевтиняване на техниката в търговската мрежа. Причината е, че продуктовата такса масово се плаща не на държавата, а на частните организации за оползотворяване, чиито лицензионни възнаграждения остават между 2 и 6 пъти по-високи от европейския стандарт.
От Българската индустриална асоциация (БИА) приветстват държавното намаление, но са категорични, че то е само началото и настояват за системен контрол върху прозрачното ценообразуване на частните компании.
От своя страна, частните рециклиращи дружества предупреждават, че сривът в приходите може да направи дейността им нерентабилна.
„Намалението на държавната такса не води автоматично до намаление на цените на уредите. Първият въпрос, който трябва да си зададем, е дали организациите ще намалят своите такси“, коментират експерти от бранша. Според тях, ако системата бъде недофинансирана, десетки хиляди тонове стара техника ще останат по сметищата всяка година.
Абсурдът в цифри: 34 пъти по-скъпо от Австрия
В мотивите към проекта, подписан от министър Юлиян Попов, категорично се посочва, че сегашната финансова тежест е непропорционална и изкривява пазара. Официалните данни показват скандални разлики с останалите европейски държави. Докато продуктовата такса за електроуреди в Австрия е едва 0,52 евро, в България тя достига 18 евро – разлика от над 34 пъти. Подобна е ситуацията и при рециклирането на соларни панели, където родният бизнес плаща близо 460 евро на тон, спрямо 118 евро в Румъния и 65 евро в Нидерландия.
Според новия проект, държавната ставка за хладилници и климатици ще падне до 0,24 евро за килограм. Таксата за екрани и монитори се фиксира на 0,42 евро на килограм, а за малките домакински уреди се предвиждат нива между 0,14 и 0,21 евро.
„Основната причина за инициирането на промяната на продуктовите такси беше големият обществен интерес, както и изготвените проучвания от някои от браншовите организации“, посочват от МОСВ
Картелният скок и скритият данък
Драстичното орязване на ставките е закъснял отговор на кризата от лятото на 2025 година. Тогава три от четирите лицензирани частни организации за рециклиране у нас вдигнаха таксите си синхронно с между 700% и 900%, без да предоставят публична обосновка за действията си. Само за малките електроуреди таксата скочи от 0,04 евро на 1,02 евро за килограм, а за соларните панели – от 0,05 евро на 0,61 евро.
Този безпрецедентен скок на пазар, който генерира над 51 милиона евро годишно, провокира съмнения за картелно споразумение и призиви за разследване от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Ще паднат ли цените в магазините?
Въпреки амбициозната стъпка на държавата, крайните потребители едва ли ще усетят сериозно поевтиняване на техниката в търговската мрежа. Причината е, че продуктовата такса масово се плаща не на държавата, а на частните организации за оползотворяване, чиито лицензионни възнаграждения остават между 2 и 6 пъти по-високи от европейския стандарт.
От Българската индустриална асоциация (БИА) приветстват държавното намаление, но са категорични, че то е само началото и настояват за системен контрол върху прозрачното ценообразуване на частните компании.
От своя страна, частните рециклиращи дружества предупреждават, че сривът в приходите може да направи дейността им нерентабилна.
„Намалението на държавната такса не води автоматично до намаление на цените на уредите. Първият въпрос, който трябва да си зададем, е дали организациите ще намалят своите такси“, коментират експерти от бранша. Според тях, ако системата бъде недофинансирана, десетки хиляди тонове стара техника ще останат по сметищата всяка година.
Comments
comments powered by Disqus